П роф. д-р Радослав Гайдарски е министърът, който най-често попада във фокуса на медиите тези дни, дори по-често от вътрешния министър, който не може да смогне да коментира уличните убийства.
След първата разпоредена от него проверка министърът влезе в тежък конфликт с шефовете на т. нар. елитни български болници. Във вторник той призова
прокуратурата и икономическата полиция да проверят
как и защо някои големи български болници постоянно натрупва огромни дългове и какъв е начинът за купуване на лекарства от болниците.
Дълговете на болниците бяха едно от първите неща, с които проф. Гайдарски се захвана щом влезе в министерството. Това предизвика гнева на няколко шефове, сред които най-остър е хирургът проф. Александър Чирков. Той се яви в различни тв предавания , за да обвини проверяващите в спекулации и подчерта, че никога няма да подаде оставка и никой не може да го освобождава от работа, "защото аз сам се назначавам".
Радослав Гайдарски е изтъкнат специалист в областта на коремната хирургия. Роден е на 25 декември 1937 г. в с. Градец, Видинско. Завършва Медицинската академия (1962) в София, работи в болницата във Видин и специализира в Париж.
Хабилитира се през 1983 г. и е избран за доцент в Катедрата по обща и оперативна хирургия. Доктор на науките от 1989, професор от 1990. Работи като асистент във Втора хирургия в Медицинската академия. После оглавява Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия.
От 2003 г. е началник на клиниката по хирургия в Университетска болница "Лозенец" (Правителствената болница). Обявен за Лекар на 2004 година. На 18 ноември 2004 г. участва в първата чернодробна трансплантация в България. Носител на званието "Лекар на България" от 6 април 2005.
Има 150 научни публикации. Член на Световната асоциация по гастрохирургия. Признат за автор на 8 рационализации на оперативна техника.
Проф. Гайдарски беше избран за депутат в Седмото Велико народно събрание (1990) и в 40-то Обикновено Народно събрание (2005).
Министър на здравеопазването в кабинета на Сергей Станишев от 17 август 2005.
Преди да бъде назначен за министър критикуваше здравната реформа.
Особено недоволен беше от сумите, които Националната здравноосигурителна каса заделя за чернодробни операции.
Във вторник обяви, че министерството започва проверки в 13 многопрофилни болници за активно лечение в областните градове. В тези болници държавата е собственик на 51% от капитала. Останалите 49% са собственост на общините от съответната област.
Междувременно министърът беше упрекнат в медиите, че правителството е на път да се откаже от едно от основните си обещания - осигуряване на гарантирано и достъпно здравеопазване. Бюджетът за 2006 г. предвижда за здраве да се заделят 4.4% от брутния вътрешен продукт. В момента се заделят 4.3% от БВП, или 1.7 млрд. лв. За догодина Гайдарски настояваше за 5%. Според него това е минимумът, за да няма постоянно кризи за лекарства и в болниците.
След като стана министър, професорът каза, че негов
първи приоритет е връщане на доверието в лекарите и системата.
За да стане това, трябва лесен достъп до лекарите и подобряване качеството в първия ешелон - джипитата. Техните знания да се повишат, а сложната система на документи да се опрости.
Друг приоритет за догодина щели да са спешните центрове, трябва да минат към болниците, тъй като липсва добра координация между спешните центрове и болниците, за да има по-плътна връзка между тях. Най-добрите специалисти на болниците ще консултират и дават дежурства в спешните центрове.
Гайдарски е съгласен с експерти, че 300 болници са твърде много за България. Преструктуриране, казва той, означава част от болниците да поемат различни от сегашните функции - например да станат хосписи, болници за долекуване или за хронично болни. Това е сложен и бавен процес обаче, който изисква цял мандат. Трябват и много пари, казах го и на Фликеншилд (от МВФ), и пред Министерския съвет, подчертава Гайдарски.
За него
най-важното е финансирането да бъде обвързано с качеството.
Като даваме възможности на болниците да се финансират добре, да купуват необходимите лекарства и апаратура, ще позволим да има добра координация между тях, Здравната каса и министерството. Лекарите пък ще имат по-добри доходи, ще се прекъснат механизмите на корупция и като цяло ще се вдигне качеството, убеден е той.
В една от първите си публични изяви министърът призова
българите да не дават пари по никакъв начин след лечение.
Но и добавя: "Има обаче и хора с големи възможности и искат да даряват. Нямам против, но да не се прави под масата, а легално, и то на целия екип, който е работил. С доплащането е различно. То се налага за дейности или материали, които касата не плаща. В моята област тя не покрива апаратите, с които правим анастомози между черва и стомах, за лепилата за черния дроб. Обясняваме на хората, че трябва да се купят..."
На въпроса какъв е хонорарът му като хирург проф. Гайдарски отговаря: "Никога не съм имал! Ако имах, да съм станал мултимилионер досега."
Твърди, че продължава да оперира поне един път седмично.
"Трябва да си поддържам квалификацията, а и министерското място е проветриво...", казва Радослав Гайдарски.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!