- Това ли беше нещото, което се промени във Вас през тези две години, които изминаха? Какво се промени във Вас?
- Това вече е много по-лично като анализ, но малко бих казал, и с две думи, за да ме разберат зрителите. За мен нищо от това не е ново. Някак си положението, което заемам, поста, тези висши среди, в кавички, в които се движа, това са неща, които са били съвсем нормални за мен. В това отношение едни от тези шаблони, които се казват, че властта влияе и променя човека, в моя случай смея да кажа, че абсолютно не. Пък и аз съм си вече на известна възраст и си имам доста, бих казал, ясни идеи и на конюнктурното не реагирам много.
- А промени ли нещо отношението на вашите приятели и на вашите колеги, с които вие поддържате отношения, особено по света, преди 2001 г., вашето влизане в политиката, тяхното отношение към вас променили се по някакъв начин?
- Заради това, че съм влязъл в политиката?
- Да, и станахте министър-председател.
- Досега никой не ми е казал нещо. Едни ми се радват, други се чудят на куража, на известна възраст и с всичките трудности, които има... или от частния живот и от частния сектор, който идвам, да се захвана с подобна дейност. Но, от друга страна, мисля, че хората в това отношение не са се променили, ами напротив, ме насърчават и мисля, че виждат какво чудесно предизвикателство имам пред себе си.
- Останаха някакви или някои загадки, относно случили се факти през изминалите две години. Сещам се за две от тях - това са две подадени и неприети оставки, т.е. една неприета, една оттеглена оставка на главния секретар на МВР Бойко Борисов и на финансовия министър Милен Велчев. Какво всъщност се криеше зад тези постъпки от тяхна страна? Вие водихте с тях разговори на четири очи.
- Вижте, аз не обичам да говоря за други. Значи, това е нещо, което засяга и ген. Борисов, и министър Велчев, важното е, че продължават дейността и те много положително.
- А промени ли това вашето отношение към тях? Имате ли след тези постъпки в случая едно на ум, както се казва?
- Знаете ли, не е въпрос да имам едно на ум за даден човек, аз имам винаги по едно на ум, защото съм може би така се научил в живота. Но в този конкретен случай - определено не, и го подчертавам ясно и на висок глас.
- От какво зависи стабилността на отношенията Ви с коалиционния партньор ДПС и вашите с господин Ахмед Доган?
- Аз мисля, че това е просто държавническа логика - по възможност да се управлява най-стабилно, като има един, бих казал, значим коалиционен партньор, защото досега - от 1989 г. насам - е имало коалиционни, но те са малко по-конюнктурни, а понякога дори декоративни, докато тук наистина имаме един сериозен, бих казал, че повече от отговорен коалиционен партньор, което според мен е много важно упражнение в една демокрация.
- Каква е стратегията, с която Вие взимате общите решения, която следвате?
- Това, което ви казах - управлява се по възможност по най-положителен начин и естествено да има стабилност, защото стабилността се оценява много отвън и много от икономическите параметри зависят именно от това. А пък ние имаме и един специален модел, ако искате в нашия край на Европа, фактът, че ДПС като движение и партия, е наш коалиционен партньор, мисля, че е много важен. В Близкия изток и в ислямските страни това се оценява много. Друга страна са либералните ценности, които споделяме - то също е допълнителен фактор.
- Членове сте на Европейската либерална партия и двете формации. Докато казахте - в тези географски ширини, тук винаги присъства и личният фактор, личното отношение, за това така ви попитах. Има ли го в случая?
- Има го, разбира се, защото господин Доган беше заедно с господин Палчев и Лютви, мисля, че бяха първите политици, които дойдоха да ме посетят след 1989 г. в Мадрид. Така че с него конкретно се познаваме от дълго време и мисля, че това също тежи в едни отношения.
- Имаше и други, които посещаваха вашия дом в Мадрид. Именно заради тях, а пък и заради това, което се говори днес в обществото, включително може би и думите на бившия президент Петър Стоянов, който се обърна към своята партия, за да поиска разширяване на нейното влияние, има ли според Вас бъдеще развитието на дясноцентристки модел, да се върви към едно разширяването на дясноцентристкото пространство, включително и с ваше участие?
- Вижте, аз съм убеден, че има възможности. Считам, че е нормално за едно управление да търси да си разшири политическия спектър. Връщам се към либералната идея, към това, че НДСВ всъщност като нова или млада партия е отворена, пък и аз имам, така да кажа, този начин на виждане. И сме отворени за диалог. За мен диалогът е нещо, което много помага в каквато и да е ситуация.
- Да се върнем отново към една конкретика. Напоследък българските медии, в частност някои вестници, се занимават и пишат за темата с вашите имоти. Защо според Вас тази тема предизвика такъв обществен, мога да го нарека, и медиен резонанс?
- Ами, простете ми, ако не се съглася с обществената част на въпроса ви, защото мисля, че то беше нещо изкуствено, като една кампания. Защото за да има обществена дискусия, трябва да произхожда от самото общество, а не да е нагласено обществото да се интересува, в кавички. Това би прозвучало малко субективно, но да вземем примера с реституцията. Мисля, че има много хора, които упрекват други, че не са си взели например нивите или че не ги обработват, и въобще, че пустеят. Би било също нормално, ако и на нашето семейство са ни върнали личните и семейни имоти да се откажем от тях само заради някои въпроси на имидж или не знам какви изкуствени, пак повтарям, критики. Но това е нещо, което мисля, че някак си не представлява много специален интерес, ако го гледаме по един обективен и нормален начин.
- Кои бяха, господин министър-председател, най-големите грешки, които Вие допуснахте през първите две години от Вашия мандат?
- Трудно е да ви кажа, защото сигурно има много, като всеки човек, но това е нещо, от което аз лично си взимам бележка, ако щете. От друга страна, това, което не бих искал, е да се допускат грешки в управлението, защото най-накрая то е да служи на страната, и там мога да кажа, че съм безкомпромисен.
- А кое определяте като най-сериозния си успех?
- Аз често съм го казвал - самата дума "най" е нещо, което избягвам, също като "никога". Това са две думи, които в политиката, мисля, че не би трябвало да се ползват много.
- Никога не казвай никога. Сещам се за тази мисъл.
- В случая с успехите, би било нередно да кажа - мои успехи, ние сме един отбор, един екип, самото правителство е колегиално, аз така го разбирам поне. Там вече нещата са по-ясни, ако искате, и пак е въпрос на, което казахме, изследванията. Вижда се например безработицата, която е изпаднала, няма да ви заливам сега с цифри но... също и икономическият ръст. Имаме и в крайна сметка, което е много важно за икономиката, имиджа на страната в чужбина - това е нещо, което наистина всеки път ми прави впечатление, и, разбира се, гордея се с това.
- Ще променят ли с нещо местните избори, които наближават, чукат на вратата, така да се каже, с нещо приоритетите на страната и, така, смея да го нарека - дневния ред, който Вие определяте като неин министър-председател? Резултатът от местните избори.
- Ами, той e винаги като един вид сондаж или като барометър... това, естествено, ще има голям интерес. Но ние не сме участвали в местните досега, нашите кметове, които аз бих искал да бъдат модерни, мениджъри, те ще са и кметовете 2007-а, нали, които ще влязат в Европа. За мен също е много важно и местното самоуправление вече - това е една тема, която... също и администрацията, която е местна вече - всичко това ще бъде нещо ново за нашите кандидати, но същевременно ще се отрази в оценката като... хората ще имат нашата партия. Тук, разбира се, ще трябва да се обърне и внимание на начина, по който ще се тълкуват резултатите, а това е нещо, което е доста интересно.
- Господин министър-председател, да завършим нашия разговор така - как Вие сам бихте определили Вашия собствен стил като политик и като общественик, защото на тази тема има наистина много интерпретации? Каква е Вашата оценка?
- Много, и аз самият понякога се учудвам от интерпретациите, които ми се приписват, и всевъзможни много сложни схеми. Вижте, аз съм прагматик, последователен, и съм доказал, че съм винаги отворен и готов на диалог. Има хора, които считат, че моята толерантност и един по-спокоен подход е някаква слабост - това, че не бих влязъл в някакъв спор... резултатите са, които са важни. И ще ги видим.
- Благодаря Ви, г-н министър-председател, за това интервю, което Вие дадохте за зрителите на Би Ти Ви и за българската общественост.
- И аз ви благодаря също.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!