Откриха гроба на Ирод, цар на Юдея по времето на Христос

Г рупа учени от Еврейския университет в Ерусалим съобщиха снощи, че са открили мястото, където е погребан цар Ирод I Велики.

Още преди официалната пресконференция днес в. "Аарец" е успял да научи някои подробности по откритието, направено от професор Ехуд Нетцер, който е смятан за най-големия в света специалист по периода на управление на Ирод.

Въз основа на хрониките е прието да се смята, че управникът на Юдея от времето на Христос, който е починал в 4 г. пр.Хр., е бил погребан на Иродион - изкуствено създаден през годините на неговото управление хълм на 12 км от Ерусалим.

От 1956 г. насам на Иродион са правени разкопки, но не е открито нищо, което да прилича на погребение на царя.

По данни на "Аарец" професор Нетцер е извършил археологически разкопки в онази част на хълма, която работилите преди него не са разглеждали като възможно място на погребението.

Той предположил, че гробът може би се намира между т. нар. Горен Иродион и двата двореца, построени на изкуствено създадения хълм. Именно в тази част в крайна сметка е било открито погребението на управника, съобщава изданието.

Ирод І Велики, роден около 73 г. пр.Хр., е бил цар на юдеите от 40 г. пр.Хр. По време на неговото управление територията на Юдея е била разширена почти до пределите на древното царство на Давид.

Демонстрирайки лоялност към Римската империя, той успява на издейства ненамеса на Рим във вътрешните дела на областта. Името на цар Ирод, споменавано в християнските текстове, се е превърнало в нарицателно за жесток и властолюбив владетел.

Междувременно наши археолози откриха водоснабдително съоръжение,

изградено от гранитни плочи, при разкопки на раннохристиянската Епископска базилика от V-VI век в Сандански.

Според директора на археологическия музей в града Владимир Петков то е интересно като строителна практика и досега подобно не е намирано в откритите у нас базилики.

Съоръжението е с дължина около 5-6 м и е дълбоко 40 см. Засега не е изяснено как е било снабдявано с вода.

То представлява шадраван, граден от масивни гранитни плочи, с четири бронзови чучура, уплътнени с олово.

Откритието е направено във вътрешния двор на епископската базилика, където вярващите се събирали преди литургия, обясни Петков.

"Най-вероятно водоснабдяването е ставало по силата на скачените съдове, такива, каквито са известни; още Ефес е бил снабдяван по тази система", поясни археологът.

При разкриването на гранитните плочи специалистите предположили, че те са част от подовата настилка на вътрешния двор на Епископската базилика. Учените се надяват да открият върху тях нови доказателства за раннохристиянския обект.

"Очакваме и се надяваме на един надпис, който да помогне за датирането на самия обект, а при късмет и за намирането на античното име на нашия град", допълва Петков.