Обама подписа спасителния план и обяви "началото на края" на кризата

Американският президент Барак Обама подписа закона за пакета за стимулиране на икономиката, съобщиха световните агенции.

"Не искам да претендирам, че днешният ден бележи края на икономическите ни проблеми. Но днешният ден поставя началото на края", каза американският държавен глава, цитиран от ДПА.

Планът на стойност 787 млрд. долара има за цел да помогне на САЩ да се възстановят от рецесията, в която изпаднаха преди година.

Подписването, което стана на церемония в Денвър, Колорадо, бе кулминацията на продължилия шест седмици процес по приемане на пакета, който бе съпътстван от партийни препирни и бележи

първата значителна победа на Обама, откакто встъпи в длъжност

на 20 януари.

Очаква се предвидените мерки да спасят или създадат 3,5 млн. работни места до края на 2010 г. Те предвиждат инвестиции в инфраструктурата, здравеопазването, образованието и енергийния сектор.

Обама, който заложи политическата си репутация върху плана, смятайки го като определящ за успеха му като президент, подчерта, че с него се полагат основите за истинска и дълготрайна промяна за бъдещите поколения, отбелязва Ройтерс.

"Ще насочим усилията на американците към вършенето на онази работа, която е необходимо да бъде извършена в критичните отрасли, които твърде дълго бяха пренебрегвани. Тази работа ще положи началото на истинска и дълготрайна промяна за бъдещите поколения", заяви президентът на САЩ.

Две трети от предвидените в пакета средства са за изпълнение на различни проекти, а останалата част - за данъчни облекчения.

Законът бе одобрен от двете камари на Конгреса в петък. Той обаче получи оскъдна подкрепа от републиканското малцинство, което искаше по-скромен пакет и по-големи намаления на данъците.

С приемането на плана за стимулиране на икономиката Обама ще съсредоточи вниманието си върху

следващата криза на хоризонта - рекордния брой просрочени ипотеки,

проблем, за който се смята, че стои в основата на сегашната икономическа криза.

От Денвър президентът ще отпътува за Финикс, Аризона. Районът на Финикс е един от най-тежко пострадалите от рязкото поевтиняване на недвижимите имоти през последните две години.

Президентът обещава да изразходва най-малко 50 млрд. долара, за да помогне на хората да рефинансират ипотечните си кредити и да спре по този начин падането на цените на жилищата.

Миналата година в САЩ недвижимите имоти поевтиняха с близо 20%, а над три милиона души просрочиха своите ипотеки. Това причини на банките и други финансови институции загуби в размер на стотици милиарди долари, доведе до фалити и до рязко намаляване на кредитите, което потопи американската икономика в още по-дълбока рецесия.

Подписването на плана за стимулиране на американската икономика е една от активно коментираните теми в световния печат.

Британският вестник "Дейли телеграф" обръща внимание върху факта, че Обама избра за подписването на дълго обсъждания закон

главния град на щата Колорадо Денвър

Решението е символично - заради значителния опит и капацитет на щата в разработването на нови енергийни източници - тема, която е широко застъпена в пакета за стимулиране, отбелязва изданието.

Според "Гардиън" с избора на Денвър за подписване на закона Обама цели да демонстрира, че не е креатура на Вашингтон и е наясно с последиците от икономическата криза в цялата страна.

Американският "Вашингтон пост" също обръща специално внимание върху мястото на подписването на закона.

Вестникът отбелязва, че и други президенти от недалечното минало като Роналд Рейгън и Джими Картър са подписвали важни законодателни актове на символични места извън столицата.

Обама заложи на

публични появи в различни части на страната, за да събере подкрепа

за икономическите си планове, с надеждата, че ще задържи високото ниво на обществено доверие, за което свидетелстват проучванията на общественото мнение, коментира "Телеграф".

Няколко часа преди да подпише един от най-скъпите закони в историята на САЩ, Обама подсказа, че ако той се окаже недостатъчен, е готов да предложи нов план за стимулиране, пише "Гардиън".

Въпреки че президентът определи Закона за възстановяване и реинвестиция като "най-широкообхватния икономически пакет в американската история", индексите на фондовите борси в САЩ и по света отбелязаха спад поради съмненията на акционерите, че планът, който предвижда големи разходи за възстановяването на инфраструктурата и образованието в САЩ, както и за подпомагане на безработните и бедните, ще има ограничен ефект, отбелязва "Гардиън".

Въпреки това вестникът коментира, че икономическият пакет предоставя на Обама сериозен шанс да постигне най-много през първите 100 дни от управлението си от времето на Франклин Рузвелт през 30-те години на XX в.

Около 33% от средствата от пакета за стимулиране са предвидени за данъчни облекчения. Те бяха включени в плана отчасти, за да привлекат подкрепата на републиканците в Конгреса, но тактиката не сполучи - нито един републиканец не подкрепи плана в Камарата на представителите, а само трима дадоха положителен глас в Сената, коментира "Гардиън".

Икономическият план на администрацията на Обама

предизвиква немалко критики

Руският информационен сайт Лента.ру обръща внимание върху факта, че пакетът съдържа призива "изберете американското" - изпълнителите на проекти, финансирани по антикризисния закон, трябва да използват само материали, произведени в САЩ.

Това предизвика силно недоволство сред американските партньори като ЕС и Канада, които предупредиха, че тези разпоредби могат да доведат до ответни протекционистки мерки от страна на други държави, пише "Лента.ру".

Успоредно с подписването на плана за стимулиране на икономиката американските автомобилни концерни "Дженерал мотърс" и "Крайслер" обявиха, че се нуждаят от спасителен правителствен план в размер на още 39 млрд. долара, пише "Ню Йорк таймс".

Рязко влошаващото се финансово състояние на двете компании предоставят на правителството на Обама две възможности за действие, нито една от които не е особено привлекателна, коментира вестникът.

Единият вариант е то да предостави парите, с надеждата, че двете компании ще се стабилизират и ще спрат да съкращават огромен брой служители.

Според финансовото министерство обаче няма гаранция, че автомобилните компании няма да бъдат принудени отново да поискат правителствена помощ, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Другата възможност е правителството да отхвърли молбата на автопроизводителите, което означава, че те вероятно няма да имат избор и ще се наложи да кандидатстват за защита срещу фалит, тъй като

губят стотици милиони долари месечно

Според компаниите едно обявяване на фалит, при което правителството ще трябва да окаже финансова помощ, ще бъде свързано с много по-големи държавни разходи, отколкото ако правителството предостави искания заем.

Ако на автопроизводителите не се окаже никаква помощ, те ще трябва да обявят ликвидация, което означава, че огромен брой техни служители ще останат без работа, пише вестникът.