Есил Дюран - красивата строга съдница

Есил Дюран e една от най-приятните изненади във втората версия на "Мюзик айдъл". Участниците в шоуто и телевизионните зрители харесват зашеметяващия й външен вид, дълбоките професионални познания в музиката, чувството за хумор.

Ето как се представя тя в интервю за априлския брой на сп. "ОК":

- Как ти се струват останалите от журито?

- Колкото сме разнородни, толкова сме и еднакви като отношение към музиката, като толерантност и чувство за хумор. Естествено, някои са много по-добри в последното - не мога да не спомена Вили Казасян и Фънки.

Винаги съм казвала, че мъжете имат по-добро чувство за хумор от жените. Аз не съм феминистка, не съм от хората, които няма да признаят, когато мъжете ни превъзхождат в нещо. Мечтала съм да пея с бенда на Вили, а сега сме заедно, в едно жури.

- Мислиш ли, че "Мюзик айдъл" е начинът да се откриват нови таланти?

- Това е един от начините, от най-добрите начини да се прави подобно нещо. Вече като човек от кухнята много съжалявам, че по мое време нямаше такова нещо. Много често казвам на съпруга ми: "Ех, че ме е яд, че по мое време нямаше подобни конкурси."

Имам чувството, че нямаше да се притеснявам колкото сегашните кандидати. Но по мое време попаднах на най-елитното място, където можеха да ме чуят -Консерваторията. Така че съм хванала своя шанс.

Сега, след някакви години, съм от другата страна. Беше ми странно да се възприема като част от журито, защото избягвам да се взимам насериозно. Мисля, че е много пагубно. Но трябваше да вляза в тази роля. Много съм горда от факта, че стоя до Вили Казасян, защото този човек съществува в музиката, откакто се помня.

Дано не ми се обиди от последното. А сега седим заедно. Такива неща се случват в живота понякога. Няма по-хубаво нещо от това да имаш осъществени мечти. Много голяма част от моите са осъществени - да обиколя света, да чуя на живо Арета Франклин и да стоя с Вили Казасян в едно жури.

- Явно много се забавляваш с работата покрай шоуто...

- Да. Скоро си говорехме с колеги, че когато пеем по частни партита, само виждаме как се забавляват политиците и хората със сериозни професии. Ние, артистите, не можем да се забавляваме по празници, защото работим. За сметка на това се забавляваме през цялото време. Понякога направо забравях, че има камери. А аз съм много суетен човек и не се срамувам от този факт, даже понякога ми помага.

Преди да бъда в "Мюзик айдъл", като отивах на снимки, през цялото време си мислех как ме хваща камерата. Сега забравям. Това ме кара да се чувствам много комфортно, няма лицемерие. А в шоубизнеса лицемерието е на всяка крачка. Може да видиш усмивка, която не е искрена, да получиш комплимент от куртоазия.

- А ти откровено ли казваш на кандидатите, които не могат да пеят, че са бездарни?

- Да. В същото време съм много деликатен човек. Никога не съм могла да кажа горчивата истина на някого. Докато не ме предизвикат, не го правя. Аз много се учудих от себе си, знаех, че трябва да съм обективна и да си свърша добре работата. Трябва да си откровен, защото хората идват там с ясната представа, че ние сме специалисти в тази област и очакват от нас откровена оценка.

Имаше кандидати, които идват на 59 години. Моите уважения към тези хора, но няма как форматът на "Мюзик айдъл" да ги приеме. Това беше друг деликатен момент - виждаш желанието им, по тяхно време е нямало такива неща, а те пеят добре.

Затова съм откровена, както за пеенето, така и за визията на младите момичета. Имаше случаи 15-годишни да се появят със силен грим рано сутринта.

- Твоят талант как беше открит?

- Пропях съвсем изненадващо на 15 години, преди това въобще не съм мислела за пеене. В момента, в който започнах да усещам такива влечения, започнах да си купувам албуми и пеех непрекъснато с тях.

Вкъщи имахме мраморни вити стълби, изчаквах всички да излязат и тогава там започваше моят концерт. Отидох на един кастинг в Хасково, бях видяла афиш "Търси се солистка на вокално-инструментална група "Марса".

Това беше известна група в града, която имаше дори дългосвиреща плоча. Явих се на този кастинг, бях последната, която се яви, и бях одобрена.

Започнах първите си уроци, взех ги от страхотен специалист - Борис Вълканов. После попаднах в ръцете на Ирина Чмихова в Консерваторията.

- Популярността ти не дойде ли малко късно?

- Може би да. Но имам щастието да познавам човек като Генко Генов, директора на "Златният Орфей". Още в Консерваторията се запознах с него, гледах го с широко отворена уста и очи, попивах всичко, което ми казваше.

Едно от нещата, които каза, беше: "Ще се появяваш на важни места тогава и единствено, когато ти наистина си готова, развита певица. Не тогава, когато на теб ти се иска."

На много от кандидатите казах същото нещо - виждаш, че този човек има талант, но не е хванал момента. Възможно е да стигне до средата на "Мюзик айдьл", но това лице вече ще го познават като човек, който не е успял. Аз се натренирах достатъчно, събрах опит, стъпих на крака и вече знаех какво искам.

Бях видяла другата страна на монетата - когато изпълнителите не са популярни. Работила съм на кораби с увеселителни групи, публиката е огромна, имало е вечери с над 1500 души.

Пеех песни, които много харесват, стават ти на крака, чувстваш се като на огромен концерт. Но, за жалост, не си. Ти си просто една певица, която пее на въпросната вечер. Исках да направя нещо. Не може да не оставиш следа след себе си.

- Музикалното образование помага ли ти?

- Това е само един плюс към всичко останало. За тази работа трябва талант. Но за мен образованието беше важно, защото съм родена в Хасково. Нали си представяте какво можех да правя в град като този - стигаш много бързо тавана. Имах нужда от по-богата музикална среда.

Помня предмета "Естетика в музиката", преподавателката казваше: "Няма лоша музика, има музика със специално предназначение".

Когато си почиствам къщата, няма да си пусна Вагнер. На дискотека ще слушам нещо забавно. Когато вечеряш, няма да си пуснеш "Тез червени домати", нищо че става въпрос за домати. Има си време и място за всяка музика.

- Кое е най-вълнуващото нещо, което се е случило в живота ти?

- Синът ми Харис. Това е най-голямото нещо, което съм направила. Съпругът ми каза, че амбициозните жени раждали момчета.

Пред сп. "Блясък" Есил призна тези дни, че пак ще става майка и много иска да роди дъщеричка.

От десет години Есил живее с Борис. Много пъти е получавала предложение за брак от него, но така и не са се решили досега. Преди три години е получила и му е дарила най-прекрасния подарък - сина им Харис.

Следващият чуден подарък бил тази година на Св. Валентин, когато той признал, че се е сбъднала най-съкровената му мечта - да има жена като Есил.

Двамата искат да се оженят тайно и без много други хора наоколо, например в Лос Анджелис.

Есил и Борис имат вила при устието на Камчия и всяко лято са там. Дори имали идея някой ден да се преместят за постоянно в тази къща.

Певицата никога не е награждавана от сп. "Нов фолк", но изглежда това малко я интересува.

Есил почти вижда себе си в 15-годишната Шанел от "Мюзик айдъл". Според нея Шанел притежава онази красива чистота и невинност, която и тя е имала като студентка в консерваторията - била много скромно момиче.

Не ходела по дискотеки, нямала гадже, но на сцената се преобразявала в лъвица.

През май на пазара ще излезе DVD с изпълнения на Есил Дюран и с документален филм за живота й, пише "Блясък".