В Япония цари особен модел на социален порядък. В него до последна подробност са установени рамките на живота и изкуството. През 50-те години на 20 век в Страната на изгряващото слънце Тацуми Хиджиката(1928-86) поставя една от пиесите на движението "Анкоко буто". Дебютът на талантливия японец предизвиква грандиозен скандал. В кратката пиеса без музика малко момченце се възбужда от една кокошка, след което невинното дете попада в ръцете на самия Хиджиката. След потушаването на скандала се създава школа за Буто.
Силното влечение към езотеричното в Стара Европа не е стихвало от края на 19 век. В началото на 20-то столетие се появява немския експресионистичен танц и изпълнителите на Буто донякъде са повлияни от него. В същото време Буто е съвършен танц, който е трудно да бъде описан, но си заслужава да бъде гледан.
Става въпрос за въздействие на по-финни нива на съзнанието, които са отвъд безсмислието на думите. Наричан е антитанц, но това нищо не разкрива от същността му. Провокативен, еротичен, космичен - това са само думи, които се опитват да го определят. Цялото представление е силна концентрация и излизане извън ограниченията, които налагат движенията на тялото. Зрителят е въвлечен да види вътрешните картини, които танцьорите визуализират в слабо осветено пространство. В един момент публиката спира да диша. Очите ни спират да гледат и започват да виждат. Въздуха около танцьорите се раздвижва. Очертават се силуети и предмети от сенките на стената. А актьорите се разхождат по дъното на пълен плувен басейн, облечени в огромни бели кринолини, с кокетни чадърчета. Във въображението си те с бавни и плавни движения вървят по пътека над бездна. Въпрос на усещания!
"Заспало куче" е първият буто спектакъл на българска сцена. В зала "Юг" на Народния театър "Иван Вазов" няколко пъти в месеца три отделни личности търсят човешката идентичност по свой собствен начин.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
