Хлябът

Е вропейците са едни от най-големите потребители на хляб и хлебни изделия. Предлагането е невероятно голямо и нерядко хората се затрудняват в избора си.

През последните десет години пазарът във Великобритания се разрасна чувствително и днес се предлагат всякакви видове хляб от целия свят.

Ендрю Уикли е собственик от 25 години на биохлебарницата "Вилидж Бейкъри" в североизточната част на Англия близо до границата с Шотландия.

Започнал буквално от нищото, продажбите на неговото предприятие достигат в момента три милиона паунда или 5 млн. евро годишно! Тези суми дават представа за истинския бум, през последните години, на така наречените "спешиалити бредс" - специални хлябове или тези, които по един или друг начин не отговарят на нормите за обикновен хляб.

Когато през 70-те години Ендрю Уикли създава хлебарницата си, той въобще не очаква подобен успех. По онова време в тази част на Англия е било невъзможно да се намери например пълнозърнест хляб и на идеята на Ендрю Уикли да предлага биологичен хляб повечето хора гледали с насмешка.

Ето обаче, че пазарът на хляб във Великобритания бързо се разви, а продажбите на т.нар. "спешиалити бредс" достигнаха зрелищни размери. Главната причина за това разбира се, е стремежът на англичаните, както и на почти всички европейци да са хранят здравословно.

Революцията при хлябовете в Средиземноморските страни също е факт... Гърците не наблягат толкова на промяна на хляба, колкото на хлебарниците.

Специализираните магазини за хляб постепенно се промениха и добиха типично западен вид. Днес в Гърция е трудно да се намери хлебарница с дървени пейки и фурна, която да се вижда, но гърците в същото време продължават да ядат традиционния си хляб, който купуват на килограм.

Не толкова отдавна, през 50-те и дори 60-те години храната на по-голямата част от населението в Гърция се състояла от хляб, маслини, домат и в по-специалните случаи сирене.

Зехтинът, който замествал конфитюра, трябвало да се задържа върху филията и затова типичният гръцки хляб е плътен. Той се купувал в големи количества - по 2 кг на семейство от четири души. Днес количествата са много по-малко, но гърците продължават да купуват хляб на кило.

Френската "багета" или "франзела" е позната из целия свят, но малко хора знаят, че всъщност съвсем не става дума за френско изобретение. Франзелата като продълговат бял хляб идва от Виена и в началото се използвала като сладкиш.

В течение на времето обаче френските хлебари постепенно подобряват вкусовите качества на франзелата и така тя се превръща в символ на френското кулинарно изкуство.

За една "багета" е важно да има равномерен златист цвят и при разчупването и след изваждане от фурната да се чува специфичното изпукване.

Продълговата багетата се появява на френския пазар едва след края на Първата световна война. До тогава, а и от векове насам, типичният френски хляб бил кръгъл.

С идването на франзелата настъпва истинска социална революция, тъй като до този момент потреблението на хляб зависело от социалното положение: колкото по-нависоко в йерархията се намирало дадено семейство, толкова по-бял ставал консумираният хляб.

Когато пристигнала багетата настъпила коренна промяна в представата за хляба: формата била съвсем нова и различна, хлябът се приготвял от бяло брашно, а в същото време бил на достъпна цена. Днес в страната се продават над 10 милиарда франзели годишно!

Хлябът е една от основните храни на българите, но хората у нас ядат по-малко хляб отпреди. Въпреки това реакцията винаги е болезнена, когато цените на хляба скачат нагоре.

Отмина времето, когато хлябът се консумираше разточително. Това, което продължава да притеснява, е влошеното качество на масовите хлябове. В тях има подобрители, стабилизатори, оцветители, които не влияят добре на здравето.

Освен това повечето видове хляб, които се продават в магазинната мрежа са нетрайни, още едно доказателство за недобро качество. Положителното е, че пазарът на хляб в последните години се развива и разнообразието на видове хляб нараства.

Хората консумират все по-често специални видове хляб. Налага се тенденцията да се търси хляб, който не е само вкусен, но и полезен.

В последно време се появиха производители, които държат на качеството и стриктно спазват рецептите за правене на хляб. Някои дори преоткриват стари забравени технологии.

Във фурна "Класанови" пекат пълнозърнести хлябове като производителите от малката семейна фирма, са много прецизни по време на целия процес на приготвяне на хляба - от мелене на зърното до изпичането.

Всичко има значение за вкуса и хранителните качества. Меленето се извършва в каменна мелница като по този начин се запазват хранителните качества и се използват всички съставни части на зърното.

Изпичането става в табан (тухлена пещ) и затова хлябът има апетитна коричка. Продуктът, с който малката фурна, се гордее е хлябът "Слънце Луна", в който има сусам, тиквени семки, ким, чубрица.

Сред предпочитаните хлябове на пазара са пълнозърнестите. Те се търсят, защото са нискокалорични и диетични.

Много хора си купуват и хляб "Бонус". Консумират го повече жените, които напълно се доверят на здравословната информация, посочена на етикета, на който пише, че ако хлябът присъства над 30 дни в дневното меню, спомага за намаляване на теглото.

Според статистиката на Асоциацията на българските хлебопроизводители петте най-продавани хляба в България са типове "Стара Загора", "Добруджа" , пълнозърнест хляб тип франзела, хляб тостброт и пшенично- ръжен.