Всеки експерт знае, че сървърната виртуализация редуцира хардуерните неволи в центъра за данни, увеличава мощностите, създава гъвкавост на системите за възстановяване при аварии, намалява разходите и на практика спасява планетата от вредните въглеродни емисии. Зад всичко това обаче се крие една тайна – колкото и неустоими да изглеждат ползите от виртуализацията, потенциалните потребители рискуват да се сблъскат с множество трудности при внедряването, резултатът от които да разбие на пух и прах всичките им виртуални блянове.
Би било крайно неприятно, ако в един момент осъзнаете, че ръководеният от вас ИТ екип е отчайващо неподготвен за виртуализацията и трябва тепърва да бъде обучен. А може да се изправите пред абсурдната ситуация, само поради факта, че не сте били наясно, че е нужен поне месец, за да опознаете новата си сървърна среда. Може да сте притиснати и от обстоятелствата да инвестирате още средства, за да покриете някои скрити разходи или за да закупите ново оборудване. Защото е пределно ясно, че новите сървъри по всяка вероятност ви трябват за някакъв проект по сървърна консолидация. Дори ако успеете да избегнете тези и много други проблеми, не е изключено да се заблудите от преувеличените обещания за страхотна продуктивност от страна на компаниите, продаващи решения за виртуализация.
Какво се крие зад шума около виртуализацията
Образно казано, сървърната виртуализация разтрогва брака между хардуера и софтуера (т.е. между физическата система и операционната система), като по този начин дава възможност един единствен физически сървър да хоства много виртуални сървъри, работещи под различни операционни системи. Ползите от тези прости на пръв поглед възможности граничат с компютърна Нирвана, най-близко, до която е сървърната консолидация.
IBM, например, започнаха да прехвърлят натоварването на своите 3900 сървъра към 30 виртуализирани System z9 централни процесора, работещи под Linux. Очакванията на компанията са да се намали потреблението на енергия с 80% , спестявайки с това разходи за от над 2 млн. долара. Междувременно NetApp консолидира 343 сървъра до 177 чрез виртуализация и замени 50 системи за съхранение на данните с 10 нови.
Безспорно новините постоянно се пълнят с истории за успешни виртуализации и тимпаните усилват ритъма си с всеки изминал ден. Изключително успешното звено на EMC за виртуализация VMware отчете постъпления от близо 1 милиарда долара от първото си публично предлагане миналото лято, главно заради успешността на VMware Infrastructure 3.0. Citrix Systems, които купиха компанията за сървърна виртуализация XenSource през декември, пуснаха съвсем неотдавна на пазара XenServer 4.1. Наскоро анализаторската компания Gartner определи виртуализацията като „най-важната тенденция при сървърите до 2012 г.”
Ето, че сега Microsoft се готви да разтърси виртуалния свят със своя Hyper-V, виртуална управляваща машина, или „хипервайзер”, който компанията интегрира в Windows Server 2008. В момента Hyper-V е в бета версия и вероятно ще се появи на пазара през лятото, като вече предизвика оживени дебати сред експертите. Според тях Hyper-V трябва да извърви дълъг път преди да бъде готов за масово производство и сега ще се появи на пазара без функции като жива VM миграция, която отдавна е в портфолиото на VMware. В същото време обаче Hyper-V е безплатен като част от операционната система и със сигурност безпроблемно ще се присъедини към пантеона на Microsoft от управленски инструменти в рамките на Windows.
Но като оставим маркетинг стилистиката настрана, на преден план излиза истината, че сървърната виртуализация променя из основи начина, по който центърът за данни изглежда и се чувства. А както всички знаем, нито една голяма промяна не идва без усилия. За какви предизвикателства трябва да сте подготвени?
Подводен камък 1: Може да не спестите от хардуер
Един от най-драматичните факти, свързани със сървърната виртуализация, е, че мнозина очакват тази технология да им спести купища пари от самия си старт, като вместо това тя твърде често им струва значителни инвестиции. Това обикновено се дължи на факта, че виртуализацията изисква две неща – споделено съхранение на данните и някои нови мощни и щедро конфигурирани сървъри и снабдени с хардуерна памет.
Дори вече да разполагате с такива тунинговани сървъри, вие все още не сте готови. Проблемите, свързани с оперативната съвместимост на сървърите, провалят още в зародиш много виртуализации. Или както казват експертите, не можете да смесите в един ESX клъстер на Vmware, да речем платформите на AMD и Intel и не можете да премествате виртуална машина между тях, без да рестартирате.
Същото се отнася и до мрежовата зона за съхранение на данни, известна като SAN. Не всеки SAN поддържа виртуализирана среда. Освен това съществуващата мрежова пропускателна способност може да не се окаже достатъчна, за да покрие нуждите на растящото количество виртуални сървъри. Това означава, че вероятно ще трябва да похарчите още средства за нови сървъри, комутатори и други допълнителни устройства. В най-лошия случай разходите за обновяване може да обезсмислят всички първоначални спестявания от „пенсионираните” сървъри.
В зората на сървърната виртуализация наблюдателите смятаха, че сървърният пазар ще се окаже в изключително затруднено положение. В крайна сметка виртуализацията дава възможност на организациите да консолидират множество приложения на по-малко сървъри, а най-добре на съществуващите. Така че експертите се оказаха отчасти прави – според Gartner виртуализацията е свила пазара на x86 сървъри с 4% през 2006 г.
Но съвсем скоро стана ясно, че е нужно прецизно стандартизиране на хардуера в новата виртуална среда. Така сървърният пазар продължи да държи позиции – само през 2007 г. бяха продадени близо 8 млн. сървъра в световен план, а според IDC ръстът в сравнение с предходната година е 6,7%.
Мнозинството пристъпва към хардуерната стандартизация и сървърната виртуализация с бавни темпове – обикновено, когато сървърите са пред смяна. Те отделят твърде много време на некритични зони, като сървърите за печат, преди да прехвърлят приложенията, свързани с електронната поща и базите данни, но резултатите от подобни грешки ще станат видими едва след 2-3 години, когато виртуализацията набере сериозна скорост.
Подводен камък 2: Виртуалната образованост на ИТ екипа може да се окаже предизвикателство
Ето какво сочат данните от проучване на IDG Research Services сред 464 участници за опита им с виртуализацията, проведено в края на миналата година – 44% от анкетираните са посочили като най-сериозно предизвикателство липсата на адекватни умения у екипите си. За тях обучението е било най-голямото препятствие, следвано от въпросите, свързани със софтуерното лицензиране, представянето, мащабируемостта и сложността.
С други думи, не очаквайте ИТ експертите ви да знаят всичко за виртуализацията още в самото начало. Ще е нужен поне месец, за да могат да натрупат ясно разбиране за новите натоварвания на базата на предизвикателствата, които ще срещнат, за да могат да преценят кои сървъри могат да бъдат виртуализирани. В малките организации с шепа ИТ специалисти дори може да се наложи да бъде нает скъпоструващ консултант, който да оцени и планира капацитета на компанията.
Освен това една малка организация може да не разполага с достатъчна SAN експертиза или с възможност да комбинира например Cisco комутатори със сложния виртуален мрежов пакет на VMware. Според специалисти виртуализацията обединява толкова различни аспекти на мрежовата дейност, сървърната конфигурация и тази, свързана със съхранението на данните, че изисква ясна рецепта за успешно внедряване в малка среда.
И на по-големите компании обаче не им е лесно. Събирането на множество експерти в коренно различни екипи – за сървъри, съхранение на данни, непрекъсваемост на бизнеса, сигурност – на едно и също място е предизвикателство, особено ако те обикновено не говорят много-много помежду си. Всички обаче трябва да бъдат обучени за виртуализацията. Ако има проблем с дадено приложение, например, администраторът трябва да знае къде са виртуалните машини в сървърната среда, за да не рестартира сървъра и неразумно да спре всички виртуални машини на него.
Подводен камък 3: Увеличаването на производителността понякога е само илюзия
Въпреки всички потенциални предимства, организациите, които въвеждат виртуализация може да се почувстват измамени. Мнозина прегръщат идеята с огромни очаквания, само за да установят, че реалността изобщо не отговаря на тях. Рекламите на компаниите -производители традиционно говорят за пускането на една единствена виртуална машина на един физически хост. Но реалната среда обикновено съдържа между 8 и 12 виртуални машини на хост. Според експертите това е една от основните точки на заблуда, а освен това производителите често пренебрегват подробности като свърхалокация на CPU ядра, които могат да увеличат цената на CPU хипервайзера и да намалят показателите на представянето.
Паметта е друг двигател за увеличаване на производителността, особено при виртуализиране на многофункционални приложения. Когато отделни зони от операционната система продължително се опитват да обновят паметта, архитектурата shadow page tables на хипервайзера прави архивни копия. Резултатът е бездействие. За приложенията, които зависят безусловно от паметта, бездействието е още по-страшно, от което пък се влошава способността за реакция на приложението. Резултатът за потребителите пък е, че те отчитат постоянни прекъсвания на връзката.
Според експерти едно от решенията е хардуерно подпомаганата памет, но и това е спонтанен изход. Някои приложения работят по-добре с виртуализация на хардуерно подпомаганата памет, докато други функционират най-ефективно с shadow page tables.
Последиците от спада на производителността могат да бъдат твърде сериозни. Може да се наложи организацията да отдели още средства за сървъри, например, а мениджърите може да поискат приложенията отново да получат свои собствени сървъри. Според специалистите възстановяването на доверието към виртуализацията след появата на подобни проблеми може да отнеме няколко години.
И това не е всичко
Предизвикателствата свързани с производителността, неподготвените експерти и скритите разходи са само щрихи за проблемите при въвеждането на сървърна виртуализация. Управляването на локацията на виртуалните машини може да се превърне в кошмар, като се има предвид, че те могат да бъдат местени от един физически сървър на друг и дори да си излязат през вратата на преносим твърд диск. Опасностите за сигурността също изобилстват. Провалите на одита заради липсата на пълно разделение на зоните за сигурност са далеч по-често срещани във виртуална среда.
Да не забравяме и опасността от претоварване с виртуални сървъри. Новите приложения са лесно достъпни и функционално примамливи във виртуалния свят. В този смисъл от IDC предупреждават, че виртуализацията увеличава опасно апетита за софтуер, което повишава не само разходите за лицензиране, но и включва сериозна работа по настройката и проследяването на приложенията.
Разбира се, изобилието от проблеми с виртуализацията няма да накара хората да спрат да внедряват технологията. В крайна сметка ползите от едно добро внедряване могат да бъдат огромни, особено ако сте подготвени за възможните проблеми и вземете мерки за да ги избегнете.
Източник: IDG.BG
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!