"Файненшъл таймс": Ключът към щастието е свободата, а не парите

П рез последните години малка армия гурута на щастието се надпреварват да изтъкват злините на съвременното общество и неуспеха му да ни накара да се почувстваме по-добре.

Имаме повече пари, казват някои, но устоите на семейния живот са подкопани. Живеем по-дълго, но престъпността нарасна. Някои дори
обвиняват самото богатство, твърдейки, че шеметното изобилие от
възможности за житейски избор, пред които сме изправени, разстройва стремежа към щастие.

Въпреки твърденията на песимистите обаче, според неотдавна оповестени данни, публикувани наскоро в статия с колеги от университета "Якобс" в Бремен и Мичиганския университет, днешният свят е по-щастлив.

От 1981 г. до наши дни повече от 350 хил. души от 90 държави са анкетирани за щастието и удовлетворението си от живота като цяло. Сред 52-те държави, за които има данни поне за десетилетие, докладваното благосъстояние се е покачило в 40 случая и е намаляло в едва 12.

Средният процент на хората, които казват, че са "много щастливи" се е
увеличил с почти седем пункта.

Как така светът става по-щастлив?

По думите на Тукидид тайната на щастието е свободата. Във всяко проучване анкетираните са помолени да оценят усещането си за свободен избор в живота. Във всички държави, където чувството за свобода се е засилило, с изключение на три, субективното благосъстояние също се е повишило.

Изработена от авторите таблица показва поразителната връзка между растежа на свободния избор и този на субективното благосъстояние.

Светът, в който живеем днес, несъмнено е свободен. За първи път в историята по-голямата част от света се управлява демократично, правата на жените и малцинствата за широко признавани, а хората, идеите и инвестициите могат да пресичат границите.

Откакто започна изследването през 1981 г. десетки страни със среден доход са се демократизирали, освобождавайки мнозина от страха от репресии. Всяка страна в преход от авторитарно управление към демокрация показва нарастващо усещане за свободен избор. Освен това има рязко повишение в приемането на равенството на половете и алтернативните начини на живот.

Страните, където тази революция беше най-изразена, като Канада и Швеция, продължават да демонстрират нарастващо благосъстояние.

Може да се твърди, че нито един регион не е претърпял тази трансформация така бързо като Източна Европа. В рамките на две десетилетия няколко бивши членки на съветския блок се присъединиха към Европейския съюз и се сдобиха с нови свободи за пътуване, работа и живот, които никога преди не са си и представяли.

Не само че делът на онези, които твърдят, че са "много щастливи", се е увеличил във всички страни с изключение на Сърбия и Беларус, но тази тенденция се корени е изцяло в по-младото поколение.

Сред източноевропейците на възраст 15-24 години делът на "много щастливите" бе 9% в началото на 90-те години - приблизително същия като при другите възрастови групи. До 2006 г. този дял се е увеличил над два пъти, като сред хората на възраст между 30 и 40 години също имаше очевидно
стабилно нарастване.

Страна след страна в изследването - Албания, България, Босна, Хърватска, Чехия, Литва, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна - демонстрираше тази тенденция.

Беларус изпъква като изключение в промените на щастието в отделните възрастови групи (младите все още са също толкова отчаяни като през 1990 г., а по-възрастните са само малко по-добре).

Ако светът става по-щастлив, какви са изводите? Първо, увеличаването на политическите и социални свободи през последния четвърт век е оправдано. Отвореният свят, в който живеем, като цяло е по-щастлив. Това може да не изненада онези, които са изтъквали доводи в полза на либерален световен ред. Без съмнение обаче ще събуди недоумение и смайване сред онези, които копнеят за лъжливите схващания на една по-ранна епоха.

Второ, резултатите може да породят предпазливост към опитите да се проектира щастие чрез публична политика. Щастливите държави включват социални демокрации като Швеция и Дания и икономики с по-малка намеса на държавата като Австралия и САЩ.

Общото между тях не е политиката, а институциите - демокрацията,
върховенството на закона и социалната толерантност. Хората вече до голяма степен са способни да проектират своето собствено щастие, когато разполагат със средствата за това.

Трето, връзката между свободния избор и растящото щастие предполага, че не доходът на глава от населението е подходящата мярка за развитие, а индивидуалните свободи и възможности.

Това е перспективата за човешко развитие, свързвана с Нобеловия лауреат Амартя Сен. Докато доходите и благосъстоянието са взаимно свързани в ранните фази на развитие, щом заплахата от глада изчезне, социалната и политическа свобода изглежда също толкова важна.

Макар последните 25 години да донесоха един по-щастлив свят, не е сигурно, че през следващите 25 това ще продължи.

Много страни с нисък и среден доход преживяха изключително високи темпове на растеж, вариращи от 4 до 11 процента, докато в по-богати държави работното време бе намалено, а това е равносилно на социално освобождаване.

За нито едното от двете няма гаранция, че ще се запази безкрайно.
Междувременно демократизацията е еднократно явление, а сривът на комунизма е в миналото.

Днес има също толкова държави, които изглежда се насочват към умерено авторитарно управление и провал на държавата, колкото и такива, които се превръщат в утвърдени демократични култури, докато самото бъдеще на глобалния икономически ред е в опасност.

Би било ужасна ирония, ако предимствата на либералните институции за човешкото щастие станат очевидни точно в момент, когато тези ползи са в най-голяма опасност.