На тази дата през 1968 г. Дъглас Енгълбарт от Станфордския научен институт (SRI.com) представя първия модел на изобретението си пред участниците в компютърна конференция, която се провежда в Сан Франциско.
Устройството е скромно на вид - дървена кутийка с колелца, един бутон и кабел. С негова помощ се управлява курсорът на екрана на компютъра.
На конференцията са представени и други иновации, които по това време все още принадлежат на бъдещето. Много от софтуерните и хардуерните решения, с които сме свикнали в наши дни, водят корените си именно от презентацията на Енгълбарт, станала популярна под името Mother of all demos.
"Енгълбарт искаше компютрите да помагат на хората, увеличавайки техните интелектуални възможности и позволявайки им да работят по-ефективно.
През 1968 г. показахме компютърната програма NLS, която придаваше на всичките ни идеи практическа форма", разказва пред Би Би Си д-р Джеф Рълифсън. Сега той оглавява изследователската група по VLSI (Very-large-scale integration) в "Сън Майкросистемс" (Sun.com). По онова време обаче е главен програмист в екипа на Енгълбарт.
Макар мишката да представя една от основните функционалности на NLS, това, което Енгълбарт е целял, е било още по-значимо, казва Рълифсън,
"Мисля, че хората са прекалено вторачени в мишката. Тя наистина е силен символ, но идеята зад нея беше тази на NLS - да вкараш текст и да му придадеш напълно нова гъвкавост. По това време ние разполагахме с възможности за пълноценна текстообработка, както и хиперлинкове - нещата, с които сме свикнали днес", обяснява ученият.
Презентацията на NLS е била изключително впечатляваща за времето си.
Програмата е важна и поради друга причина - предвидено е тя да се използва с прохождащата тогава мрежа ARPAnet (Advanced Research Projects Agency Network), чийто наследник днес е интернет.
За жалост, разказва д-р Рълифсън, NLS не успяла да запали много хора и да се превърне в онзи инструмент, който Енгълбарт си мислел, че ще стане.
"Дъг беше прекалено концентриран върху изключително мощни системи, с които обаче можеха да работят само добре обучени професионалисти. А да се научиш да използваш NLS беше ужасна задача, с която малцина се заеха - независимо от нейния потенциал", споделя ученият.
Много от хората, работили по този проект, впоследствие отиват в "Ксерокс", където допринасят за развитието на технологиите, довели до революцията на персоналните компютри и глобалната мрежа.
Всъщност през 1981 г. именно "Ксерокс" за пръв път пуска мишката в продажба заедно с компютърната система "Ксерокс Стар".
Устройството обаче се налага благодарение на концерна "Епъл", който купува патента за производството за системата си "Макинтош" през 1984 г. В масова продажба мишката постъпва, след като компанията "Майкрософт" я избира за операционната си система "Уиндоус".
Дъглас Енгълбарт е роден през 1925 г. с САЩ, но има шведски и норвежки корени. На 30 годишна възраст става доктор по електроинженерство и компютърни науки от Университета Бъркли (Berkeley.edu), където работи по проекта CALDIC (California Digital Computer).
По-късно става част от Станфордския изследователски институт, където именно се занимава с разработката на NLS (името й идва от on-Line System).
През 1967 кандидатства за патент за "X Y позиционен индикатор за дисплей", който получава през 1970 г. Устройството става известно като мишка - заради кабела, който прилича на опашката на гризач, макар създателите му навремето да са го наричали бръмбар.
Енгълбарт не забогатява от патента си, донякъде защото той изтича през 1987 г. - малко преди революцията при персоналните компютри да стане видна за всички, а и защото по-късно използваните устройства модифицират оригиналния механизъм с двете колелца, отговорни за позициониране на курсора по хоризонтала и вертикала.
По собствените му думи екипът му не си е давал сметка за реалната парична стойност на изобретението, лиценз за което предоставят впоследствие на "Епъл" - срещу 40 хил. долара.
На 29 октомври 1969 Енгълбарт влиза в историята и с друг факт, записвайки името си сред пионерите на интернет.
На тази дата е установена връзка между неговата лаборатория и лабораторията на Ленард Клайнрок от Калифорнийският университет Лос Анджелис (UCLA.edu). За целта е за пръв път е използвана мрежата ARPAnet - дядото на интернет.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!