Предпочитаните университети

Н езависимо дали са частни или държавни, европейските университети не могат да се измъкнат от изпитанието на всевъзможни класации. От три години станалият вече известен университет Диа Тонг в Шанхай публикува класация на 500-те най-добри висши учебни заведения.

Първите места се заемат убедително от САЩ, следвани от Великобритания, която е далеч пред Япония, Германия, Канада и Франция.

Последната има едва 22 университета, четири от които са сред първите 100. Университетската общност във Франция обаче не изглежда притеснена от този факт и подчертава относителността на критериите за включване в тази класация - тип на университета, брой на публикациите, Нобелови награди и т.н.

Ето и мнението на Жан-Лу Жоливе, генерален делегат на Националния комитет за класиране на университетите, който е независима обществена организация:

Почти всички университети са научни, а хуманитарните науки не са взети предвид. Двете списания, които играят някаква роля за оформяне на класацията - "Science" и "Nature" - са посветени на точните и природните науки.

Друго важно нещо, което трябва да се отбележи е взимането под внимание на присъдените Нобелови награди и медали от две гледни точки: първо, наградите присъдени на преподаватели и изследователи, и второ - на бивши студенти.

Да съдиш за академичното ниво и преподаването в даден университет по броя на наградите за преподаватели и ученици автоматично изолира цели факултети като юристите, които не получават Нобелови награди и икономистите, които влизат в класацията от 1968 г.

Един студент се интересува от това дали насоките в университета са добре ориентирани, дали има добри библиотеки. А фактът, че е имало е 8 или 9 нобелови лауреати сред бившите студенти не представлява толква важен критерий за избора."

Въпреки че се изказват резерви, класацията на шанхайския университет е за момента единствената подобна за целия свят.

От студентския синдикат UNEF са категорични, че Франция е една от най-атрактивните страни за чужди студенти и сочат за пример програмата Erasmus, в рамките на която френските университети се нареждата на второ място по предпочитания след британските.

Според студентите от UNEF, много млади хора искат да учат във Франция, но не могат заради рестриктиваната миграционна политика на френските власти.

В Италия, един от големите всекидневници постави началото на класациите на университетите, някои от които са с хилядолетна история.

През 1999 година "Ла Република" и един независим център за изследвания в социалните науки проведоха анкета за първата класация на италианските университети.

Инициативата предизвика както положителни оценки, така и критики от страна на някои университетски общности.

Всяка година - в края на юни и началото на юли, вестникът публикува гид за избора на университет, който е достъпен в интернет. Принципът при изработването на гида напомня на този при англо-саксонските класации.

Две особености трябва да бъдат отбелязани за италианската университетска система.

Първо, сериозните различия по отношение големината на факултетите и въобще липсата на единна университетска система. Второ, традиционното разминаване между Севера и Юга е налице и при университетите.

Превесът на северните университети е категоричен, като от южните единствено Неапол се откроява от време на време.

Всяка пролет в Полша не ректорите, а класациите на отделните университети определят политиката на всяко висше учебно заведение.

300 висши училища участват на драго сърце в класациите, организирани ежегодно от пресата, защото по-предно място привлича по-лесно студенти, отколкото най-известните преподаватели.

Всяко висше училище се стреми да получи престижното наименование "Университет", което са раздава от Комисията за национална акредитация. За да се получи, училищата трябва да предлагат разнообразие от специалности, а за да се открие факултет по филология например е нужен поне един дипломиран и хабилитиран преподавател по материята.

В резултат на това, училищата плащат на преподаватели, които работят вече в другия край на Полша, за да може да използват имената им пред Комисията и да получат необходимите акредитации.

Реално погледнато обаче най-сериозните битки се водят в дъното на списъка между по-посредствените училища.

Всяка година, начело на класациите се появяват едни и същи престижни училища като Университетът във Варшава и Краков.

България се нарежда на 26-о място сред страните от Болонския процес по качество на висшето образование с 3,7 от възможни 5 точки - колкото Франция и Гърция.

Класирането на страните бе представено през май тази година в Берген, където се проведе конференция на министрите на образованието от европейските страни, посветена на реформите в университетите, чиято цел е създаване на единно европейско образователно пространство до 2010 година.

Класирането е изготвено въз основа на представените на конференцията доклади. Сред държавите от региона на най-предно място е Словения, която е на 24-то място с 4т.

В действителност в България няма рейтинг на университетите. Правят се опити за класации по различни критерии.

Най-престижни университети у нас си остават Софийският университет "Св. Климент Охридски", който е най-старото висше училище, Университетът за национално и световно стопанство, Американският университет в Благоевград.

Трите университета получават точки съответно 121, 199 и 117 по скала от 1 до 200 от 36 компании и 6 агенции за подбор на кадри. Тези университети са посочени от управляващите директори на 4000 малки и средни предприятия и 400 водещи фирми в IT сектора в изследване на ЕСТАТ, пореден опит за рейтинг на българските университети.

Същите университети са посочени от работодатели като източник на най-много кадри. Според запитаните най-добра профилирана подготовка дава Техническият университет, а най-добри мениджърски умения формира УНСС.

Факт е обаче, че университетите повишават броя на студентите, но качеството на висшето образование се снижава.

С качеството не може да се справи и държавната Национална агенция за оценка и агредитация на университетите, която оценява един университет като много добър, добър или лош на основата на програми, преподаватели и материална база.

Затова много млади хора, които са решили да имат качествено европейско образование се насочват към чужбина. Предпочитани са университети в Германия.

Директен достъп до немските университети имат 15 български училища, чиято диплома за немски език се признава в Германия. Най-предпочитаните немски вузове са в Хайделберг, Мюнхен и Хамбург, а специалностите, към които се насочват българските студенти са икономика, медицина и право.