Турските евреи притеснени от антисемитизма, появил се след конфликта в Газа

Ж ивеещата от векове в Турция еврейска общност е разтревожена от антисемитизма, излязъл на повърхността на обществените настроения по време на протестите срещу израелските атаки в Газа. Турските евреи се питат как ще се отрази това на положението им в предимно мюсюлманската република.

Макар че премиерът Реджеп Тайип Ердоган осъди проявите на антисемитизъм, на евреите в Турция и извън нея им се стори, че речникът, с който си служеше по време на конфликта, даде известна свобода на някои да превърнат осъждането на израелските действия в расова омраза.

Засилването на антисемитските настроения става във време на нарастващ национализъм в Турция. На него се приписват убийствата на няколко християни през последните години, когато хардлайнерите се борят срещу онези, които се стремят към по-плуралистично, мултиетническо общество.

В Турция живеят около 24 000 евреи, което ги прави една от най-големите еврейски общности в мюсюлманска страна, и отношенията им с държавата, както и на другите малцинства, са като лакмусова проба доколко Анкара е готова за присъединяване към Европейския съюз.

"Чувствам се разтревожена, натъжена и уплашена за себе си и за бъдещето на страната си, която е склонна към расизъм", писа във в. "Радикал" Лейла Наваро, турска еврейка, занимаваща се с академична дейност.

Макар че Турция официално се представя като мозайка от култури и народи, според Наваро това е празна рекламна фраза за привличане на туристи в една страна, където строго определение за "турска национална идентичност" бе наложено още при възникването на светската република през 1923 г.

Еврейската общност в Турция, която излезе с типично безпристрастно изявление при започването на конфликта в Газа, твърди, че никога досега не е виждала нещо подобно на антисемитските настроения, проявили се с нарастването на общественото възмущение от израелските действия и съдбата на палестинците.

Страхът на турските евреи се засилва и от факта, че са били атакувани и преди в родината си. През ноември 2003 г. коли бомби избухнаха пред две синагоги в Истанбул, като убиха 24 души, главно мюсюлмани. Отговорността пое турска бойна група, свързана с "Ал Кайда".

Докато турците протестираха масово (много от тях - с палестински кърпи на Хамас на главата или плакати, показващи осакатени палестински деца) в някои турски вестници започнаха да се появяват определено антиеврейски статии, а откровено антисемитиските графити по стените станаха нещо обикновено.

Премиерът Ердоган нарече израелските операции, предприети с цел да се сложи край на ракетния обстрел на Хамас, "престъпление против човечеството", възмущавайки се от прекомерната според него употреба на сила и предлагайки Израел да бъде изключен от ООН.

Неговата реторика шокира Израел, обикновено близък съюзник, и бе изтълкувана от някои като опит да се спечели по-голяма подкрепа на местните избори през март от електората, дълбоко съчувстващ на палестинците.

Неотдавна в отворено писмо до Ердоган група от пет еврейски организации в САЩ заявиха, че евреите в Турция се чувстват обсадени и застрашени, като добавиха: "Ясно се долавя връзката между провокативното осъждане на Израел от турските власти и нарастването на антисемитизма."

Макар и еврейската общност в Турция да твърди, че изрисуването на огромна свастика срещу израелското консулство в Истанбул или стъпкването и изгарянето на еврейски символи е вероятно работа на екстремисти провокатори, тя е особено обезпокоена от посланията, изпратени от правителството и от начина на мислене, който те отразяват.

Един от примерите, които дават членовете й, е наредба на министерството на образованието училищата да почетат с едноминутно мълчание смъртта на загиналите в Газа деца.

"Министерството на образованието намери за подходящо да насади в главите на децата идеята, че Израел е зло. Децата на турските граждани с еврейско вероизповедание, които нямат нищо общо с Газа, сега станаха мишена за другите деца", каза представителка на общността, която се бои да си каже името.

Някои еврейски родители действително се страхуват да изпращат децата си на училище.

Управляващата турска Партия на справедливостта и развитието има ислямистки корени и набира електората си от религиозния Анадол. Тя си навлече гнева на секуларистката върхушка с това, което критиците определят като "кампания за ислямизиране" на 70-милионната страна.

Въпреки че партията направи отстъпки за правата на малцинствата, включително излъчване на национален телевизионен канал на кюрдски език, хората с немюсюлманско вероизповедание или нетурски произход казват, че са подложени на дискриминация.

Евреите в Турция са предимно потомци на евреите сефаради, избягали от испанската инквизиция преди около 500 години в мултиетническата Османска империя. Хиляди евреи напускат Турция поради политическата нестабилност, когато била основана светската Република Турция, но тези, които останали, се включват активно във всички сфери на живота.

В историческия истанбулски квартал Галата малки синагоги са се настанили до джамиите и църквите в лабиринта от тесни сокаци. Мюсюлмански персонал работи в кашерните ресторантите, които съществуват от 50 години.

Но еврейските сгради от дълго време имат полицейска охрана и строг контрол и хората гледат да не привличат вниманието върху себе си. Един възрастен евреин се усмихва, докато показва как крие еврейската си шапчица под друга шапка, с която излиза на улицата.

Твърденията за антисемитизъм жегнаха правителството. "От 15 век Турция е била спасително убежище за всички религиозни групи... няма нито един случай на антисемитизъм в Турция", заяви съветникът на Ердоган за външна политика Ахмет Давутоглу пред журналисти на неотдавнашен брифинг за Газа.

Но непрекъснатото повтаряне на тезата на гостоприемството на Османската империя за евреите звучи неискрено на днешната общност.

"Длъжна ли съм още да плащам, защото моите прадеди са били приети от турския султан? Още ли съм гостенка в тази страна, където съм израснала, изпълнявам задълженията си на гражданин и активно допринасям за нейното развитие?", писа Наваро.

Статията накара турския президент Абдуллах Гюл да я увери, че разбира нейните тревоги и ги споделя.

"Ние обичаме тази страна и не искаме да бъдем никъде другаде", каза друга турска еврейка, добавяйки, че точно поради тази емоционална привързаност е толкова разтревожена за бъдещето.