Между два магазина, на един от големите централни софийски булеварди, се намира седалището на партията на турското малцинство в България - Движението за права и свободи (ДПС).
На първия етаж е кабинетът на Ахмед Доган (51 г.), председателя на партията. Човекът отсъства, но секретарката е получила разрешението му да ни отвори вратите.
На бюрото на Доган редом до българското знаме се намира европейското. Няма особени религиозни символи, обзавеждането в кабинета е по-скоро скромно; "гнездото" на лидера на турците в България изобщо не прилича на министерски кабинет.
На стената: портрет на Васил Левски, борец за републиката, който в края на XIX век е воювал срещу османската инвазия, и истинска икона за българите... Без съмнение Ахмед Доган обича да подхранва двусмислието.
Неговата гордост: че е превърнал едно малцинствено турско движение в национална политическа сила, третата в страната. Той е канализирал латентното напрежение, което е могло да избухне между турци и българи.
Макар че е не по-малко корумпиран от останалите, Доган е единственият политик, който от 15 години насам може да се гордее с траен успех, смята един чужд дипломат в София.
Програмата му се върти около "българския етнически модел", който се базира на "равновесие, толерантност и хармония" между етносите.
Ние вече не сме просто партия, която се бори за правата на турското малцинство - ние сме национална сила, която приканва българите от всякакъв произход да допринесат за нашите демокрация и икономика, заявява Юнал Лютфи, депутат от ДПС и дясна ръка на Ахмед Доган.
Днес турците в България представляват 10% от населението, което наброява около 9 млн. (sic!). В самото сърце на София гласът на имама, който се носи от джамията "Баня Баши", надвива шума от булевардите.
Този храм на мюсюлманската вяра, разположен на стотина метра от православната църква, напомня, че България е била част от Османската империя в продължение на повече от пет века, до подписването на Договора от Сан Стефано през 1878 г. Още тогава разбирателството между турци и българи неведнъж се дава за пример.
Ислямът, изповядван от турската общност в България, не е фундаменталистки, а много умерен. На практика става дума най-вече за просто възпроизвеждане на стародавни традиции (същото се отнася и за православието на българите).
Освен това турското малцинство се възприема като съставено от честни хора, които не предизвикват скандали, твърди социоложката Боряна Димитрова.
Въпреки това обаче репресиите на комунистическия режим на Тодор Живков спрямо турците през 80-те са били изключително жестоки. Подложени на строга "българизация", те били принудени да сменят имената си, а ако не го сторят - експулсирани към Турция.
През януари 1990 г. амнистираните лидери на Турското движение за национално освобождение (има се предвид Движение за възстановяване на правата на етническите турци - бел. прев.) създават Движението за права и свободи (ДПС), което още на първите свободни избори през юни същата година се превръща в парламентарна политическа сила.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган се възприема като истинският "виновник" за този успешен преход. А днес с над 5% електорална подкрепа ДПС обединява не само турци, а и все повече българи, а именно помаци: българи, приели исляма, но запазили езика.
Неизменно ДПС, обект на политическа завист, е партията, която накланя везните ту надясно, ту наляво. След изборите през април (юни - бел.ред.) 2001 г. министърът на земеделието, както и един министър без портфейл, са етнически турци от ДПС. Те са в състава на правителството редом с центристката партия на бившия цар на българите Симеон Сакскобургготски, който стана министър-председател.
Днес основната цел на ДПС е да си осигури място в следващото правителство след парламентарните избори през юни, както и (чрез това) да запази контрол върху част от предприсъединителните фондове на ЕС, за които отговаря сегашният министър на земеделието от ДПС - Мехмед Дикме. Интеграцията на България към ЕС е предвидена за януари 2007 г.
Съблазнителното у ДПС са неговият "политически прагматизъм" и в не по-малка степен твърде харизматичната личност на Доган... Човек ведър, внимателен и изключително интелигентен, както го определят приближените на лидера.
Мнение, което споделя и Сибел Реджеб (27 г.), зам.-председателка на младежката организация на ДПС. Усмихната и непринудена, тя обяснява, че България има нужда от една модерна и отворена партия. ДПС е партия с либерална тенденция, чийто приоритет е икономическото благополучие на страната, казва тя.
Като мнозина млади български турци, Сибел е завършила висшето си образование (право) в Турция, преди да се завърне в България.
Чувстваме се естествено близки с Турция, част сме от една и съща общност, обяснява тя.
Като следствие на многобройни емиграционни вълни между двете страни след 1989 г., когато повече от 300 000 български турци се преселват в Турция, на по-голямата част от тях е дадено двойно гражданство, както и правото да гласуват в България. Впрочем на изборите пред 2001 г. Ахмед Доган спечели много от гласовете, дошли от Турция, което предизвика напрежение.
Миналата година турският министър-председател Реджеп Таип Ердоган се е срещал най-малко на два пъти с Ахмед Доган.
Анкара подържа добри отношения с Доган, тъй като той е отявлен привърженик на интеграцията на Турция към ЕС, смята Асен Агов, зам.-председател на българския парламент. А политическата подкрепа на ДПС е важна, по-малко от две години преди еврочленството на България.
Но някои политици в страната остават силно критични по адрес на "феномена" Доган. Асен Агов твърди, че лидерът на ДПС е заплаха за политическата класа, която не смее да му се противопостави. Макар и да е успял да смекчи огорчението на турците след 1989 г., неговата арогантност и жаждата му за власт са пречка за по-нататъшното сближаване между двете общности, твърди Агов.
Други го обвиняват, че притиска мюфтиите (местните мюсюлмански водачи) да агитират за ДПС сред населението.
Голямото мнозинство български турци живеят трудно и поминъкът им е земеделие. "Селският цар" Ахмед Доган се ангажира да подобри съдбата им. И разчита силно на европейските фондове, за да спази обещанието си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!