Гроздовете на гнева

А ко лъжете хората, за да получите парите им, това е мошеничество. Ако лъжете хората, за да получите гласовете им, това е политика.

Управляващите в Унгария, изглежда, са почитатели на тази максима и усилено са правили политика. Разкритията за лъжите им през последните месеци обаче никак не се харесаха на избирателите и възпламениха Будапеща.

Въпреки уличните протести и безпрецедентните размирици за момента позициите на правителството и на премиера Ференц Дюрчани остават стабилни и не се очакват мащабни политически размествания. Донякъде парадоксално, в дългосрочен план кризата може дори да помогне на кабинета в Будапеща и да ускори необходимите реформи, които да измъкнат страната от фискалното блато.

Истински лъжи

Искрата, която подпали фитила на недоволството, бе таен запис от реч на Дюрчани пред депутати от неговата Социалистическа партия, произнесена при закрити врата през май. В излъчения по националното радио в неделя запис на изпъстрената с нецензурни думи реч премиерът откровено споделя, че социалдемократите умишлено са лъгали избирателите за действителното състояние на публичните финанси и за икономическите намерения на правителството. Месец по-рано, през април, партията на Дюрчани спечели втори мандат за управление с обещания за данъчни намаления и социална щедрост. Вместо това скоро след изборите правителството прие програма за увеличаване на данъците и съкращаване на социалните разходи с общо 4.6 млрд. долара.

Скандалните откровения на премиера възпламениха буря от недоволство в страната. Безредиците започнаха в понеделник вечерта и бяха съпътствани с щурм срещу сградата на националната телевизия, вандалски прояви и сблъсъци с полицията. Напрежението продължи да ескалира във вторник и сряда. Това са най-масовите протести в Унгария от 1989 г.

Изтичането на тайнствения запис роди множество спекулации как и защо се е случило това. Според една от теориите това е ход на вътрешнопартийната опозиция, която е недоволна от несъвместимите със социалистическите идеали действия на правителството и иска да свали от поста премиера милионер. Друга конспиративна версия гласи, че изтичането е дело на привържениците на златното момче на соцпартията или дори на самия Дюрчани с цел откровенията да убедят обществото, че правителството е решило да поеме по пътя на честността и решителните действия.

Пътят към дъното

Независимо какви са причините за скандала, той осветли това, което отдавна е публична тайна за експертите в и извън Будапеща - състоянието на унгарските държавни финанси е окаяно и нуждата от спешни рестриктивни мерки е изключително остра. Показателна в това отношение е и реакцията на борсите - след скандала цените на унгарските държавните облигации отбелязаха съвсем лек спад. Унгарският форинт, спечелил си напоследък славата на най-нестабилната валута в региона, също почти не реагира.

Настоящата криза е резултат от сбърканата политика на няколко правителства и пътят към нея започва още от управлението на дясноцентристкото правителство на Виктор Орбан в края на 90-те години. Когато преходът в Централна и Източна Европа започна, Унгария бе сред икономическите звезди в региона. Страната имаше висок доход на глава от населението и привличаше рекордни количества преки чуждестранни инвестиции, които помпаха икономическия растеж.

Основните грешки на кабинета на Орбан бяха отказът от реформиране на раздутия и неефективен публичен сектор и увеличаването на минималната заплата със 70% през 2001 г.

Година по-късно спечелилите изборите социалисти начело с Петер Медеши решиха да се отплатят на електората си с популистки и вредни в дългосрочен план стъпки. Както коментира тогава финансовият министър на една съседна държава, "мога да разбера защо (социалистите - бел. ред.) направиха тези идиотски обещания, но не мога да разбера защо ги изпълниха".

Правителството на Медеши незабавно и несимволично повиши заплатите в публичния сектор с 50% и увеличи социалните придобивки. Комбинацията от по-високи заплати, липса на ръст в производителността на труда и раздуване на бюджетните разходи постепенно доведе до отлив на чуждестранни инвестиции, ръст на инфлацията и лихвите, спад на износа и дупка във фискалния баланс, която към края на 2002 г. достигна 7% от БВП.

През 2004 г. Медеши бе заменен на премиерския пост от Дюрчани, който успя да стане първият министър-председател в региона, осигурил си презибиране. Дюрчани не повтори грешките на своя предшественик, но и не направи опит да ги поправи. Вместо това се опита да замаскира кризата с мерки като опити за изкуствено понижаване на курса на унгарския форинт, които допълнително подкопаха доверието на инвеститорите.

На практика Дюрчани е лъгал не само унгарските избиратели - от идването си на власт преди две години той се опитва да заблуди финансовите пазари, Брюксел и Европейската централна банка, че държи публичните финанси под контрол.

Преди година например правителството му вбеси Брюксел с изобретателно счетоводство, прикриващо действителното състояние на бюджетния дефицит. Измамата с изключването на разходите за пенсионната реформа и изграждането на пътна инфраструктура от бюджетния баланс бе разкрита едва след като Унгарската централна банка би тревога.

Сблъсък с реалността

Всъщност мнозина икономически анализатори, от доста време предупреждават, че публичните финанси на Унгария са в окаяно състояние. Както признава самият Дюрчани в скандалната си реч, истинско чудо е, че до момента не е настъпила криза. След случилото се през седмицата икономическите проблеми вече не могат да бъдат замитани под килима и прикривани с оптимистични отчети и прогнози.

Макар и странно на пръв поглед, в политически план кризата може по-скоро да засили, отколкото да отслаби позициите на управляващите.

Социалистическата партия стегна редиците си и застана твърдо зад премиера. Същевременно е възможно разкриването на действителните мащаби на икономическото бедствие да засили подкрепата сред избирателите за подготвяните болезнени реформи. Според проведено във вторник допитване на "Szonda Ipsos" 47% от унгарците смятат, че Дюрчани трябва да остане на поста си.

В. "Financial Times" посочва, че оставането на власт на Дюрчани е и предпочитаният от Брюксел вариант. Изданието цитира неофициалното мнение на сътрудници на еврокомисаря по валутните въпроси Хоакин Алмуния, според разполагащото със солидно парламентарно мнозинство правителство на Дюрчани е най-добрият гарант за запазване на икономическата стабилност в Унгария и намаляване на рекордния за страна от ЕС бюджетен дефицит от 10.1%.

Бюджетните проблеми на Унгария вече доведоха до двукратно отлагане на датата на влизане на страната в еврозоната - първо за 2009 г., а после и за 2011 г. Според икономисти това едва ли ще стане реалност преди 2014 г. въпреки представения от правителството план за свиване на дефицита.
Унгарският опит е урок за любителите на лесните и популярни икономически решения, както и за оптимистите за бързо и безболезнено приемане на еврото.

------------------------------

Искрено и лично
Извадки от речта на премиера

"Ние направихме всичко възможно най-секретно, за да сме сигурни, че документите за това, което смятаме да правим, няма да бъдат разгласени в последните седмици на изборната кампания...

Нямаме особен избор, защото сме я оплескали, и то не малко, а много. Никой в Европа освен нас не се е оплесквал толкова. Можем да го обясним. Очевидно ние лъгахме през последните 18-24 месеца. Съвсем ясно е, че нищо от това, което казвахме, не е истина...

Ние до такава степен надхвърлихме възможностите (икономически и финансови) на страната, че никога не бихме повярвали, че това е възможно да стори едно коалиционно правителство на социалисти и либерали. В общи линии през цялото време ние не направихме нищо съществено за последните четири години. Нищо...

Вие не можете да посочите нито една забележителна правителствена стъпка, с която може да се гордеем, освен с факта, че в края на нашето управление ние успяхме да извадим правителството от кашата...

Вижте, въпросът е, че в краткосрочен план нямаме никакви опции. (Финансовият министър) Янош Вереш е прав. Можем да продължим да играем, но играта няма да продължи още дълго. Моментът на истината дойде бързо. Божественото провидение, изобилието от свободни капитали в световната икономика, както и стотиците трикове, за които е по-добре да не говорим публично, ни помогнаха да оцелеем досега. Това не може да продължи...

Аз едва не умрях, докато в продължение на 18 месеца трябваше де се преструвам, че управлявам. В действителност ние лъжехме сутрин, на обед и вечер. Аз не искам това да продължава повече. Или ние ще го направим и имаме хората да го направим, или другите ще го сторят."

-------------------------------------------------------

БСП се отказа да следва унгарския пример

През 2005 г. БСП обсъждаше възможността да следва унгарския пример за шоково увеличаване на доходите на населението, но впоследствие се отказа.

Все пак от дискусиите в публичното пространство остана убеждението, че БСП е обещала рязко нарастване с 20 на сто на пенсии и заплати в държавния сектор по подобие на Унгария. Истината е, че по време на едно обсъждане на социално-икономическата политика на левицата в НДК преди изборите през юни 2005 г., на което присъстваше бившият министър-председател на Унгария Петер Медеши, Емилия Масларова заяви, че се обсъжда такава възможност. Медеши обаче предупреди социалистите да не постъпват като него в Унгария, защото за сметка на рязкото увеличение на заплатите и пенсиите се е увеличил и бюджетният дефицит.

"Ако изобщо се прибягва към такава мярка, трябва да се направи поне на две стъпки и да се внимава с финансовата стабилност", заяви тогава Медеши.

Въпреки това зам.-председателят на партията Румен Овчаров каза, че нарастване с 20 на сто е напълно реално. За "Капитал" в началото на 2005 г. премиерът Сергей Станишев, тогава все още само лидер на БСП, заяви, че България ще следва опита на Литва и Естония, а не на Унгария. "Финансовата стабилност в България е все още доста крехка, икономическото й развитие изисква много внимателен подход", твърдеше той.

"Унгарският пример" отново влезе в политическата риторика на "Позитано" 20 преди близо месец, когато се афишира новото ляво крило в БСП, олицетворявано от Янаки Стоилов и Александър Лилов.