Лявото е БСП, но къде е дясното

Н а конгреса си социалистите дадоха поредния объркан сигнал за българска политическа партия. Те генерираха неясна смесица от "прагматизъм", леви (популистки) предложения и несвойствени за една социалистическа партия пропазарни идеи.

Странностите започват още от начина, по който БСП анализира текущата икономическа картина. Той не се различава съществено от самооценките на преходните два кабинета.

Формулата е "финансова стабилност + членство в ЕС + чужди инвестиции = растеж", като след това идва "дежурното" за всички управляващи обяснение "защо хората на усещат резултатите". Интересно е, че всички позитивни политики, посочени в анализа като причини за стопанския растеж, са десни по своята същност - най-вече намаления на данъци и осигуровки.

БСП директно заявява, че всяка политика, която застрашава финансовата стабилност и икономическото развитие, е антисоциална. Тълкуването на подобна декларация може да бъде едно от двете - или цялата партия вярва в това, или ръководството се съмнява, че членовете го разбират, и затова смята за нужно да им го напомни.

Това обаче не е доказателство за пропазарна еволюция в БСП. "Лявото" в България, представяно основно от БСП, се припознава или като защитаващо комунистическия режим до 1989 г., или като недалновидната политика на Жан Виденов, довела до макроикономически крах.

Това идентифициране е погрешно. Леви и десни политики може да има и извън ситуация на криза. Ето защо решенията на конгреса на БСП трябва да се анализират не от гледна точка на това дали застрашават финансовата стабилност - както изглежда, това няма да се случи (засега).

Приоритетите на БСП

БСП предлага облекчено студентско кредитиране, допълнителни субсидии за детските градини, създаване на фонд за финансиране на образованието на всяко дете.

Ръстът на заплатите в бюджетната сфера да бъде поне 10% годишно плюс възможност за още толкова за сметка на икономии и преструктуриране. Личи неясна заявка за намаление на данъците, но за сметка на това отлагане на намалението на осигуровките за 2008 г. заедно с повишение на минималните осигурителни прагове.

Ще се повишават и пенсиите, като това ще бъде маскирано като "отстраняване на несправедливостите". Ефективно увеличение на тежестта на здравните вноски чрез облагане на "богатите и капиталистите" заедно с премахване на потребителската такса и ренационализиране на част от болниците.

Мерките могат да бъдат разделени в няколко групи - полезни, вредни и безсмислени. Тази оценка, разбира се, се основава на ефективността им спрямо достигането на някакви общоприети цели на политиката - например подобряване на качеството на публичните услуги, стимулиране на икономическата активност и повишаване на благосъстоянието.

Идеите за намаляване на преките данъци са полезни, но остава въпросът какво мотивира отлагането на решението за свиване на осигурителната тежест още от средата на годината в изпълнение на Закона за държавния бюджет.

Обратно, предложенията за де факто увеличаване на здравната вноска и минималните осигурителни прагове биха влошили значително бизнес климата.

Мерките в здравеопазването са откровена крачка назад в и без това плахите опити за създаване на система от пазарни стимули за поведение в сектора и отчетност на разходите.

Като "подправка" на целия набор от приоритети БСП добавя и няколко откровено безсмислени идеи. Като идеята за споделяне на таксата за детска градина (предполагаемо в помощ на младите семейства с деца), при положение че в големите градове се "доплаща" (нещо като подкуп, но облечено във форма на спонсорство), за да запишеш детето си в общинските заведения.

Засега в същата група попадат и фонд "Интелект" и "облекченото студентско кредитиране" - при безплатно средно и почти безплатно висше образование едва ли мотивацията за учене у родители и деца ще се повлияе от няколко лева месечно.

Извън тези групи попадат намеренията за увеличаване на бюджетните заплати и пенсиите. Но трябва да се каже, че благоразумната фискална политика не предполага гарантиране на номинални стойности на разходите за бъдещи периоди, без да е ясна динамиката на приходната страна в бюджета.

Лявата БСП

От идеологическа гледна точка решенията на конгреса са предпоставка за "лява" политика. Поддържането на макроикономическа стабилност не прави едно управление дясно, както и намалението на някои ставки на избрани данъци.

От фис­кална гледна точка "дясната" политика би означавала намаление на нивото на преразпределение през бюджета - а това не се случва в рамките на този мандат.

Ето защо е мит разбирането, че БСП се отказвали от левите си идеи. Още повече проактивистките идеи за централно администрирани програми са типичен подход на социалистическите партии.

Може да се твърди, че за пръв път след управлението на Жан Виденов БСП открито заявява намерения за конкретни (леви) политики - за тези над 10 години партията приемаше общи за всички приоритети (членство в ЕС, излизане от кризата, растеж), като обаче призоваваше за някакви абстрактни "умереност" и "социалност".

Сега нещата са ясни - болниците трябва да са държавни, държавата да плаща за детски градини, да обложим доходите от капитал със здравна вноска и така нататък - все автентични инструменти за преразпределение на доход и държавна намеса.

БСП не слага сред приоритетните мерки реформи в разходни сфери като образование, отбрана, здравеопазване, енергетика, публични инвестиции, насочени към повишаване на ефективността, отчетността и конкуренцията. Така партията, без да е изключение от практиката на българските политици, показва завидна лекота за създаване на нови програми, без обаче да има смелост да променя вече съществуващи неработещи, скъпи или откровено вредни политики.

Дясната алтернатива

Парадоксалното в ситуацията е липсата на смислен отговор от наричащите се десни партии. Представители на дясното направиха абсурдните изяв­ления, че БСП били откраднали идеите им. Извън намаляването на данъка върху доходите нищо от решенията на конгреса не би трябвало да бъде сред програмните документи на дес­ни или либерални политици.

Всичко това доказва склонност­та на партиите да конвергират икономическите си програми. В средата на 90-те общото бе "излизане от кризата и стабилизация", след това дойде "присъединяването към ЕС", а сега като че ли фокусът е генерирането на различни социални или пробизнес програми, обединени от централното администриране и харченето на пари на данъкоплатците.

Доколкото БСП прави това, което се очаква от една социалистическа партия, тези, които искат да привлекат хората с пазарно мислене, трябва да си дадат ясна сметка, че опозиционността не може да се изчерпи само с позиция по ролята на бив­шата Държавна сигурност или корупцията.

Ако несоциалистите искат освен това да бъдат разпознавани като политици с десни икономически убеждения, те трябва да контрират социалистическите идеи на БСП не с още по-щедри обещания, а с алтернативни решения, базирани на повече свобода и по-малко държавна намеса.

Ако БСП иска допълнително плащане за детските градини, десните трябва да поискат приватизирането им.

Ако социалистите ще ренационализират болниците, дес­ните трябва да поискат приватизация, доброволно осигуряване и конкуренция в здравните фондове. Списъкът може да бъде продължен.