С рещите на върха на ЕС по традиция са моментът, в който се взимат трудни решения и избухливите и капризни европейски народи се опитват да намерят общ отговор на кризите.
Сега, когато финансовата криза бушува, отношенията с Русия удариха на камък заради една война и ЕС е все още без ръководни принципи заради ирландското "не" на Лисабонския договор, лидерите на 27-членния блок ще имат доста работа за вършене, когато се съберат на есенната си среща на върха утре и вдругиден в Брюксел.
"ЕС се намира постоянно в ситуация на необходимост от управление на някоя криза. Ние попадаме от една криза на друга. Настоящата финансова криза е една от най-големите от доста време насам. Сега трябва да поуспокоим нещата", каза финландският външен министър Александър Стуб на срещата с колегите си от ЕС в понеделник.
На първо място в дневния ред на срещата на върха в Брюксел ще бъде въпросът доколко ЕС може да работи като едно цяло, за да възвърне доверието във финансовите пазари, белязани от най-значимия спад от почти 80 години насам.
В навечерието на срещата на върха европейските лидери тичаха от една среща на друга в отчаян опит да спасят финансовите системи на страните си от краха, докато страните членки се мъчеха, доколкото можеха, да закрепят банковите сектори.
Въпреки техните уверения фондовите борси отбелязаха рязък спад и оставиха европейските лидери да търсят решение на кризата.
В проекта за декларацията на срещата на върха, с който ДПА разполага, ЕС обещава да "вземе всички необходими мерки, за да защити стабилността на финансовата система и да осигури при всякакви обстоятелства защитата на депозитите".
ЕС настоява освен това "да се търси отговорност от мениджърите и акционерите" и "да се организира в най-близко бъдеще международна среща на върха, посветена на финансовата криза".
В неделя след експрозе на британския премиер Гордън Браун лидерите на 15-те страни от еврозоната приеха на безпрецедентна среща съвместен план, целящ да повиши доверието във финансовите институции чрез гарантиране на заемите между европейските банки.
На следващия ден бе съобщено, че Франция и Германия ще предоставят гаранции за междубанковите заеми, достигащи 770 млрд. евро (1000 млрд. долара).
Този план, оповестен след решението на Великобритания да подпомогне банките с 250 млрд. британски лири (425 млрд. долара) и плана на Г-7 за размразяване на кредитните пазари, повиши котировките на борсите по целия свят.
Дипломати твърдят, че на срещата на върха европейските лидери ще изразят подкрепата си за плана на страните от Еврозоната, вместо да предложат нови мерки. Особено когато най-голямата страна в ЕС, която все още не е въвела еврото - Великобритания, поема най-голямото бреме за гарантирането на междубанковите заеми, а втората по големина страна, която също не е въвела еврото - Полша, също ще обяви днес система за
гарантиране на междубанковите заеми.
Втората криза, която ще се обсъжда на срещата на върха в Брюксел, е руско-грузинската война. Европейските лидери ще обсъдят дали да подновят или не преговорите с Русия за ключовото споразумение за стратегическо партньорство, които те замразиха в разгара на руско-грузинския конфликт.
На извънредна среща на върха на 1 септември европейските лидери се договориха, че няма да има бъдещи преговори, докато руските войски не се изтеглят до позициите, които заемаха преди конфликта с Грузия.
Руските войници се изтеглиха от така наречените буферни зони около грузинските сепаратистки райони Абхазия и Южна Осетия на 9 октомври. Но Москва удвои в тези региони войските си, които се настаниха на позициите, заемани преди това от грузинците. Така страните членки на ЕС започнаха да се чудят дали Русия е изпълнила условията от 1 септември.
"За мен нещата са много ясни. Трябва да започнем преговорите, защото духът на мирното споразумение беше изпълнен", заяви в понеделник министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн.
"Ако погледнем картите, ще установим, че руснаците не са се върнали на позициите си, които заемаха преди 7 август", отвърна шведският външен министър Карл Билд.
Накрая, на срещата на върха европейските лидери ще изслушат доклад на ирландското правителство за отхвърлянето на Лисабонския договор на референдума в Ирландия на 12 юни, което предизвика институционна паника в съюза.
Но дипломати смятат, че е малко вероятно европейските лидери да решат какво да предприеме Ирландия след референдума и ще отложат този въпрос за по-късна дата.
