Несбъднатите технологични предсказания

Н ормално е хората да грешат. Няма изключение от това правило.
Но докато нечии грешки остават незабелязани, други стават достояние на широката публика.

Електронното издание TechRadar състави списък на 21 от най-нелепите технологични предсказания, направени от известни личности.

Мобилните телефони

Класацията започва с изказване, публикувано във вестник "Бостън поуст" през 1865 година, което гласи, че предаването на глас по кабел е невъзможно и това го знае всеки грамотен човек. Дори и някой да успее да направи това, то няма да има никакво практическо приложение.

Единайсет години по-късно сред служителите на Western Union била разпространена паметна записка със следния текст: "Телефонът има толкова недостатъци, че той не трябва да се разглежда сериозно като средство за връзка. Това устройство не представлява никаква ценност".

През 1878 година главният инженер на една пощенска станция в САЩ Уилям Прийс признал, че телефонът може и да е необходим на американците, но пощите нямат нужда от него. Куриерите са достатъчни.

Измежду съвременниците ни прибързано по въпроса се изказва и генералният директор на "Майкрософт" Стив Балмър. През 2007 година той заяви, че iPhone не може да спечели симпатиите на потребителите, а делът на Apple на пазара на мобилни телефони няма да надхвърли 2-3 процента. (По данни на анализаторската компания Gartner през първото тримесечие на 2008 Apple заема 5% от този пазар).

Освен това Балмър отрежда 80% от пазара за телефоните, работещи под операционните системи на "Майкрософт".

Радио и телевизия

Не по-малко тъжни перспективи предсказват за радиото, телевизията и киното. През 1897 година лорд Келвин - изобретателят на температурната скала, носеща неговото име, еднозначно заявява, че радиото няма бъдеще.

През 1948 година пионерът на образователните радиопрограми Мери Съмървил твърди, че телевизията не е оправдала надеждите и й предсказва кратко съществуване.

2 години по-рано продуцентът на киностудиото 20th Century Fox заявява, че ефирната телевизия няма да оцелее повече от половин година, тъй като хората просто ще спрат всяка вечер да гледат в "картонената кутия".

Изобретателят на киното със звук и вакуумните лампи Лий де Форест смята, че идеята за ефирна телевизия е осъществима само на теория. През 1926 година той заявява, че развитието на тази област е загуба на време.

Изненадващо, иконата на нямото кино Чарли Чаплин не обичал киноиндустрията. Той наричал киното само временно увлечение и бил убеден, че зрителите искат да виждат "плът и кръв" на реална сцена, в изпълнение на живи актьори.

Всички грешали, включително и Хари Уорнър (основателят на Warner Brothers), който през 1927 година възкликва: "Нима зрителите искат да слушат гласовете на актьорите в киното`"

Компютри и интернет

Най-много несбъднали се предсказания има в компютърната сфера.
Едно от първите е изказването на британския професор Дъглас Хартрий, направено през 1951 година.

Той бил убеден, че трите изчислителни машини във Великобритания - в Оксфорд, Манчестър и Тедингтън, са достатъчни за извършването на всякакви изчисления. В големи количества тези устройства на никого няма да са необходими, твърдял той.

Списание Popular Mechanics успява частично да предскаже бъдещето на компютърните системи през март 1949 година. "Ако днес изчислителната машина се състои от 18 000 електронни лампи и тежи 30 тона, в бъдеще броят на лампите може да намалее до 1000, а теглото й - до 1.5 тона".

Авторите на материала не можели да предположат, че след известно време компютърът ще тежи по-малко от килограм и няма да има нито една лампа.

Един от редакторите в издателството Prentice Hall, който през 1957 година обиколил САЩ и се срещнал с най-големите умове, стигнал до извода, че увлечението по обработката на данни е само временно увлечение и след година от него няма да има и следа.

Изобретателят на Ethernet и основател на 3Com Робърт Метклиф бил убеден, че през 1996 година интернет ще бъде в упадък, който трябва да настъпи след активния ръст на популярността на глобалната мрежа през 1995 година.

През 70-те години на ХХ век основателят на Intel Гордън Мур не вижда потенциал в персоналните компютри. Мур признава, че са му предложили концепция за компютър, състоящ е от системен блок, монитор и клавиатура.
След като обаче попитал "За какво ще бъде нужна подобна система", му било отговорено, че компютърът ще служи на домакините за записване и съхранение на готварски рецепти.

В класацията с техногафове фигурира и IBM, чиито представители заявили на основателите на Xerox, че световният пазар на копирни апарати няма да надхвърли 5000 устройства.

За най-нелепо обаче може да се смята предсказанието, направено през 1955 година от основателя на компанията за прахосмукачки Lewyt Corporation, Алекс Люит. Той заявил, че през 1965 година в прахосмукачките ще има ядрен реактор.

Не по-малко абсурдно изглежда и изявлението на генералния директор на компанията Amstrad, Алън Шугър, че плейърите iPod ще спрат съществуването си през 2006 година.

Лидер по грешки

Най-много неточни прогнози е направил основателят на "Майкрософт" Бил Гейтс. В списъка на TechRadar той фигурира с три предсказания.

През 1983 година той заявява, че "Майкрософт" никога няма да произвежда 32-битови операционни системи. През 1987 г. той казва, че OS/2 е писано да стане най-важната операционна система в света и вероятно най-добрата програма за всички времена.

През 2004 година на международен икономически форум Гейтс предсказва, че проблемът със спама ще бъде решен след 2 години.

Извън списъка остана още едно предсказание на шефа на "Майкрософт", което гласи, че 640 килобайта памет ще бъдат достатъчни за всеки и за всичко.