Наградите са важни за тези, които се интересуват от успеха,
каза още през 70-те години Бергман. Той почти винаги отказва в последния момент да участва в журита и дори да се появява при награждаване на филмите му.
Мразя самолети, купища хора, скъпи костюми и светска суета, обяснява той. Животът му продължава да тече с книги на прочути философи и със стари грамофонни плочи с класическа музика.
Дори когато млади кинематографисти от Стокхолм публично го обявиха за пълен монополист, който жестоко и цинично налага свои проекти и протежета, той отказа да коментира.
"Като млад панически се страхувах от смъртта - признава Бергман. - Криех се в тоалетната и се молех тя да подмине нашия дом. По-късно се стрясках от ужас, че умирам аз или жената, която обичам. Едва днес се отървах от този страх..."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!