Бай Илия Баровеца пак напомни за себе си

"Легендарният" затворник Илия Николов-Баровеца (71 г.) напомни за себе си с нова измама в Ботевград, информира пресцентърът на МВР.

Прототипът на героя на Тодор Колев от филма "Опасен чар" в момента излежавал поредната си присъда в Централния софийски затвор, откъдето бил пуснат в отпуск, но не се завърнал в определения срок и на 11 май т.г. бил обявен за общодържавно издирване.

Междувременно в началото на този месец Баровеца се озовал в Ботевград, където се представил под чужда самоличност - като "пълномощник" на РПК от Ихтиман и със саморъчно изготвени фалшиви платежни нареждания на стойност около 7100 лева се опитал да "закупи" около 0,5 т поцинкована ламарина.

След получен сигнал за поредната му измама в столичното Трето РПУ именитият затворник бил задържан от полицейските служители и върнат в столицата.

Срещу него е образувано ново дознание, след което е приведен в Софийския затвор за изтърпяване на предишната присъда.

Предишното му наказание бе наложено през 2003 г. от съда в Перник заради измама със заваръчни трансформатори.

Няколко месеца по-рано Баро пристигнал в града, наел кола и отишъл в завода за заваръчни машини "Кракра", където се представил като Желязко Станиславов и показал пълномощно от вагоноремонтния завод в Дряново и платежно нареждане от Експресбанк-Дряново за 6625 лв., срещу които поискал да купи 25 заваръчни трансформатора.

От завода му дали 10 електрожени, Той ги натоварил и изчезнал, но впоследствие се оказало, че подписите на изпълнителния директор и главния счетоводител са фалшифицирани, а заводът съществува под друго име.

Баровеца е прекарал зад решетките почти половината си живот, има над 20 ефективни присъди, като се препитавал с документни престъпления и измами, като в повечето случаи се представял с птичи фамилии -

Буревестников, Ястребовски и Соколовски,

припомнят по този повод от пернишкия "Градски вестник" и разказват няколко легендарни случки.

В началото на 1989 г. Баро решил да излъже някой лекар, който да му издаде смъртен акт, за да се укрие от наказателна отговорност.

Собственоръчно си изготвил служебна карта на офицер от ДС, на която залепил своя снимка, но написал името Йовчо Христов Попов и "се произвел" в чин "подполковник" и длъжност "старши инспектор".

В средата на март отишъл при участъковия лекар на радомирското село Кондофрей д-р Силянов и се легитимирал пред него като служител на ДС. Дори накарал лекаря да подпише декларация, че няма да разпространи поверените му държавни тайни.

Баро споделил с доктора, че трябва да бъде укрит негов колега, също служител на ДС. Налагало се той да бъде погребан фиктивно, но за целта било необходимо да се напише смъртен акт.

Издаването на документа трябвало да стане в провинцията, защото в София щяло да разбере чуждото контраразузнаване и колегата му щял да бъде ликвидиран.

Изцяло и безрезервно повярвал на версиите, докторът издал съобщение за смъртта на истинското име на измамника, като дори му съдействал да се снабди с документа в кметството в Кондофрей.

Баро сам отпечатил и разлепил некролозите си. По-късно обаче измамата била разкрита и срещу него започнало ново дело, насрочено за разглеждане през март 1991 г.

Опасният чаровник обаче решил да проникне в сградата на Радомирския съд, за да унищожи делото. В случай че не го откриел, имал намерение да запали сградата. За целта ангажирал приятеля си Емил Рашев и сина си Георги.

В началото на март 1991 г. тримата пристигнали в Радомир, за да набележат място за проникване в сградата. Избрали врата откъм задния двор на съда. Приготвили около 40 л запалителна течност в съотношение 1:4 (бензин-нафта) и кълбо бинт, което да послужи като огнепроводен фитил.

На 18 март около 22 ч. тримата отново дошли в Радомир. Решили да се разходят до близкото село Негованци, което е родно място на Баровеца. Пътьом извършили грабеж на магазина в с. Жедна, за да се снабдят с цигари.

Около 2 ч. нощес на 19 март се върнали в Радомир, като носели две туби по 20 л запалителна течност, руло бинт, еднолитрова бутилка и метална щанга. Прелели от една от тубите в шишето течност и натопили бинта.

Разбили врата на съда и с всички атрибути влезли вътре. Насочили се към различни помещения - деловодство и стаята на административния секретар. Там започнали да търсят необходимите материали по дело 131/89г. на Радомирския районен съд.

В това време сигнално-охранителната инсталация задействала и полицаите

намерили Баро под пейка пред прокуратурата.

Съучастниците му пък се били скрити в шкаф в архива. Две години тубите се пазели като веществено доказателство в прокуратурата.

На 13 януари 1998 г. с фалшиво платежно нареждане от военното поделение в Сливница и два откопирани печата на Пощенска банка в Сливница, Баро изтеглил 18 т брашно на стойност 8 057 000 лв. от радомирската мелница. За деянието си той бил осъден на три и половина години лишаване от свобода.