Кръглото е футболната топка, а квадратът - киноекранът. Националният дворец на културата и Гьоте институт са инициатори на безпрецедентен филмов фестивал, който ще подгрява атмосферата в София преди финалите на Световното първенство по футбол.
От 26 май до 1 юни в кино "Люмиер", в рамките на Единадесетия Салон на изкуствата ще бъдат показани документални и игрални филми за футбола от цял свят, които разказват за красотата на спорта, за борбения дух, но и за нещата от всекидневието.
Тема на филмите са също така екипният дух, запалянковците, религиозните и културните различия. Легендарният германски треньор Сеп Хербергер, малчугани от Швеция и безпризорни момичета от Хондурас са сред героите на тези филми.
"11-те дявола" е ням немски филм на режисьора Золтан Корда от 1927 г., който и днес е твърде актуален, тъй като прославя "обединяващата идея на спорта", но не крие редица тайни съмнения и въпросителни.
"Чудото от Берн" (реж.: Зьонке Вортман) е филм от 2003 г., който разказва за невероятния финал на световното през 1954 г. На 4 юли германската единадесеторка (тогава ФРГ) се изправя срещу абсолютните фаворити - унгарците в решаващ мач за титлата. Голът на Хелмут Ран, донесъл победа с 3:2, означава за катастрофиралата след войната и нацизма Германия много повече от спечелването на една спортна титла. Титлата от Берн допринася за новото самочувствие не по-малко от почти приключилото възстановяване на разрушената страна, а "икономическото чудо" вече добива очертания.
"Бандо и златната топка" (1993) е гвинейски филм на режисьора Шейх Дукуре. Героят Бандо е заведен от безскрупулен футболен агент при известен треньор и той приема момчето в спортното училище. В първя мач Бандо вкарва гол, но излизането му на терена се дължи на криминална интрига ...
"Един ден в Европа" е немско-испанска продукция на режисьора Ханес Щьор. Става дума за един измислен финал на Шампионската лига, който никога не се е състоял.
Режисьор на "Фимпен, хлапакът" (1973) е известният швед Бо Видерберг. Той разказва за тихо и кротко момче, което все си мечтае. Нещо като Малкият принц на Егзюпери на футболния терен. Не се цупи, когато майка му крещи да се прибира, някак мудно и търпеливо налага собствената си воля, докато един ден светът на възрастните открива в него истински футболен гений.
"Футбол както никога досега" е документален филм на Хелмут Костард, един от най-значимите експериментатори в германското кино от 60-те и 70-те години. В продължение на 90 минути той следи с осем 16-мм камери знаменития Джордж Бест, Номер 11 - класическото ляво крило. Всички камери са насочени към Бест и само неговите акции и реакции показват хода на играта. "Футбол както никога досега" е филм без монтаж, което по отношение на естетиката означава пълна противоположност на днешните телевизионни методи.
Знаменита е идеята на "Другият финал" на холандския режисьор Йохан Крамер. Специалист по реклама и комуникационните науки, преглежда в интернет световната ранг листа на ФИФА и от общо 203 национални отбора се спира на последните два: Бутан, кралство в Хималаите, и карибския остров Монсерат. С факсове до двата национални тима холандецът се информира за тяхната готовност да участват в "решаващ мач" за последното място в света. Срещата трябва да се състои в столицата на Бутан Тимбу на 30 юни 2002 г., в деня на официалния финал на световното първенство в Йокохама...
"Правете голове! Снимайте филми!" са късометражни и анимационни филм с обща продължителност над три часа, заснети в Германия и други 28 страни. Те разказват за масовия футбол, за деца и техните копнежи, за фенове и техните мечти, за ежедневието на хората и сенките, които политиката хвърля върху тях и спорта. Понякога футболният терен прилича на бойно поле, а в повечето случаи на арена на понятни страсти.
"Айде, момичета!", продукция на Германия и Хондурас, показва терен покрит с пясък и чакъл, върху който, на 1000 метра надморска височина в Тегусигалпа, играят два женски отбора. "Компартир" е създаден в рамките на проект за безпризорни деца, а в "Мотагуа" играят дъщери на заможни родители...
Бразилският филм "Играчи" на режисьора Урго Джорджети от 1998 г. напомня, че Бекенбауер и Пеле успяват повече или по-малко да присъстват днес в световните медии и запазват старата си слава на футболни величия. Някои техни колеги правят това поне в собствените им страни. Но къде са другите, които някога се радваха на световна слава?...
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!