Обувките на Таня Илиева

Т аня Илиева и Руши Видинлиев са една от най-симпатичните двойки в родния шоубизнес. Човек би завидял на красавицата за влюбените погледи, които Руши й хвърляше по време на тайния си концерт преди няколко седмици.

Докато той записва песни, тя покорява модните подиуми по света, а след филма на Явор Гърдев "Дзифт" - вече и фестивалните сцени.

Екипът на viewsofia.com гостува в любовното гнезденце на двамата, за да надникне в дрешника на Таня, но всъщност, за да разкрие част от тайната на закачливата й усмивка.

Домът им в Драгалевци е бохемски, шикозен, пълен с изумително красиви различни един от друг мебели, купувани кой знае откъде, ярко розов и с гигантско количество пране по парапетите.

- Много картини, много красота в тая къща. Кой събира изкуство от вас?

- Рушката, той си пада. Сега сме решили да понаправим ремонт малко, че това яркото взе да дотежава като си непрекъснато тук. Представи си кафяв дървен под, дюшеме и бели стени. И парапета ще го сменим, той е още от времето на старите собственици. И в средата грамадни кристални полилеи.

- Кажи за обувките, наредила си толкова Конвърски...

- Те са ми любимите. Конвърските са най-добрите обувки на света. Много яки. Тези, белите, с дупката на пръста, най-мръсничките са ми най-любимите. Много хора ме питат защо ги нося като са толкова стари и мръсни. Ми те така са много по-хубави. Като са ми чисто нови един чифт, въртя, суча, настъпвам се, докато не придобият онзи задължителен замърсен вид.

Специално за белите свалих емблема на "Роберто Кавали" от едни черни джинси, които ми подариха. Сега, като ме попитат защо ги нося с дупка на пръста, им казвам: "Ми виж, те са "Кавали", оригинални, как да не си ги нося."

- А тези червените, откъде ги купи?

- Да, те също са добри, но са доста лъскави. Готини са, но трябва да ги носиш чистички, лаченки... Всъщност са единствените, които са ми от България.

- С бели връзки ли ги купи?

- Да, така си бяха.

- А умопомрачителните кафяви ботуши?

- Тe са на "Вивиан Уестууд". Много ги обичам, май това са ми най-любимите обувки. А на Вивиан много се кефя.

- Обувки от сесия купувала ли си?

- Да, случва се и знаеш ли кои са ми най-любими. Ето тези черните с белите неща. Много са old school и супер странни. Харесах си ги докато снимах за "Амика" с Вайо в Милано. Също и дрехи пазарувам от снимки. Най-малкото заради супер добрата отстъпка. Всъщност най-често пазарувам дрехи, защото обикновенно снимаме на висок ток, а аз не нося.

- Защо не носиш обувки на висок ток?

- Защото не чувам хората, като ми говорят. Аз съм висока 180 см и като добавиш 10 см ток, ставам 190 см. Така съм по-висока от повечето хора около мен и обикновено не чувам. Просто не чувам хората като ми говорят. Странно е, но е истина. Ето заради това не нося високи обувки.

- Ти може и да не носиш високи обувки, но имаш много яки зелени "Ив Сен Лоран" с готин ток.

- Е, да. Те обаче са със сравнително нисък ток. Аз обикновено си купувам обувки с ток само заради кастингите. Не мога да отида на кастинг с ниска обувка. Но тия зелените си ги харесвам, а и не са много високи.

Купих си ги преди пролетта за 300 евро от бутика на "Ив Сен Лоран" в Париж. Онзи ден ги видях в новия бутик Garde Robe същите. Струваха 800 лв. Направо ми идваше да ги метна по продавачката. Как може нещо от стар сезон да струва повече, отколкото като е било ново? Не може така.

- Така си е. А и оправданието, че това е България, взе да втръсва.

- Не може, разбира се. Толкова хора вече пътуват, имат яснота как са нещата, те си мислят, че сме някакво заблудено стадо, на което можеш всичко да пробуташ.

- Тези от къде са? Сандалите?

- От Ню Йорк. Пак съм ги купувала за кастинги. От flee market са. Тези зелените например ги взех за 10 долара. Но нали ви казах, не мога да нося висок ток. И тези кафявите са оттам.

- А от къде най-много купуваш обувки?

- От чужбина. В Милано има един много голям магазин, казва се The Outlet. Там продават дрехи и аксесоари от снимки, дрехи, които са останали от минали сезони. Оттам редовно купувам обувки.

В The Outlet имаше миналата година едно палто на "Марк Джейкъбс" с първоначална цена 5000 евро, а го бяха намалили на около 1800 евро. Много го исках, не ми се даваха толкова, а и не искаха да ми направят отстъпка. Ако знаете колко се тръшках, колко ревах за това палто. Дори беше със скъсан джоб.

Всъщност в България някои магазини пазаруват точно от такива аутлети. Зашиват скъсания джоб на ръка, за да има ръчна работа, и после го продават за луди пари. Та палтото не успях да си го купя веднага, но Иван Бончев-Вайо ми го взе след една седмица. За 800! Бях супер щастлива.

- А каква е историята на терлиците с китка, които са на краката ти?

- Ох, много е смешно. Преди време Рушката ме чака на аерогарата, ама стои зад колата и не мърда оттам. "Що седиш там, какво има?". А Руши вика: "Срам ме е, щото съм с терлици". Честно, точно с тях беше обут.