"Уошингтън поуст": Изпитание с ракети

Д ипломатическата буря, която се разраства заради опита на администрацията на Буш да изгради бази за противоракетна отбрана в Европа, е дело най-вече на Русия.

Владимир Путин умело и цинично използва плановете на администрацията да разположи 10 ракети прехващачи в Полша и една радарна станция в Чехия, за да предизвика смут в НАТО и да оправдае новите стъпки във все по-войнствената външна политика на Русия - като заплахите за оттегляне от договора, ограничаващ конвенционалните въоръжени сили в Европа.

Администрацията с право нарича "нелепи" нападките на Путин. Това обаче не означава, че нейната противоракетна стратегия е разумна.

Пентагона многократно е мъмрен от Конгреса, от правителствени контролни органи и от собствените си експерти одитори, че прибързва с разполагането на системи за ПРО, преди да са били изпробвани адекватно или да се е появила истинска опасност.

И все пак, въпреки обещанията да се поучи от грешките си, администрацията ги повтаря в Европа.

Тя започна двустранни преговори с правителствата на Полша и Чехия за ракетни бази, без да предприеме адекватни консултации с други европейски съюзници или да координира планираната система със собствените проекти на НАТО за ПРО.

Тя поиска от Конгреса да отпусне над 300 млн. долара за проекта догодина, въпреки че заплахата, за която той е предвиден - иранска ракета, способна да достигне Европа -

не се очаква да се материализира преди 2015 г.

Най-смущаващото е, че администрацията предпочете да осъществи проекта, макар че т.нар. "midcourse" system, системата за сваляне на ракетите в средата на траекторията им, докато още са извън земната атмосфера, не доказа ефикасността си при изпитанията.

Само един успешен тест на ракета прехващач е осъществен от 2002 г., и то при контролирани условия, каквито не би имало при реално нападение.

Още две изпитания са планирани за следващите месеци, но дори и да са успешни, системата пак ще е далеч от стандартите, които обикновено се изискват от оръжейните системи, преди да бъдат разположени.

Политическите интриги са най-достоверното обяснение за това скъпо бързане.

Администрацията бе твърдо решена да вкара първите ракети прехващачи в силозите в Аляска преди президентските избори през 2004 г.

Сега изглежда твърдо е решила да излее бетона на базите в Европа преди изборите през 2008 г.

Този път обаче е по-вероятно Конгресът да удари спирачки

Членът на Камарата на представителите от Демократическата партия Елън Таушър от Калифорния, председателка на подкомисията по стратегическите сили към комисията по въоръжените сили в Камарата, която бе натоварена да се занимава с противоракетната отбрана, получи подкрепа и от двете партии да спре финансирането на строежа в Полша.

Тя планира и да включи в законопроекта текст, позволяващ на отдела в Пентагона за оперативни тестове и оценка, който преценява готовността на всички останали оръжейни системи, да контролира и изпитанията на ПРО за пръв път от шест години.

Това са благоразумни стъпки. Таушър справедливо твърди, че не е против идеята в крайна сметка да се изгради база за ПРО в Европа.

Партийните спорове дали САЩ се нуждаят от защита срещу ракетни нападения отдавна приключиха.

Опитите на Русия да блокира процеса трябва да бъдат разобличени като това, което в действителност представляват - завръщане към дипломацията от времето на Студената война. Няма обаче причина да се подкрепя

безумното препускане на администрацията към провал

Повече време и усилия трябва да бъдат посветени на спечелването на европейската подкрепа за системата и на интегрирането й в плановете на НАТО.

Европейците трябва да бъдат поканени да споделят разходите по проекта, който в крайна сметка може да струва цели 4 млрд. долара.

И не бива да се разполагат повече никакви ракети прехващачи, докато независимите експерти по изпитанията от Пентагона не потвърдят, че наистина ще вършат работа.

Конгресът може да изиграе ценна роля, като гарантира, че скъпоструващият амбициозен отбранителен проект най-сетне отговаря на реалността.