К омисия от девет души, избрана от Народното събрание, с мандат за пет години, ще проверява за съпричастност към бившата Държавна сигурност президента, премиера, министрите, депутатите, кметовете и областни управители, както и заместниците им и главните секретари.
За досиета ще се проверяват и членовете на Конституционния съд, всички магистрати и ръководителите на държавните и административни агенции, както и тези, които ще работят в органите на ЕС и НАТО.
Това предвижда законопроект, който беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност, който утре ще бъде внесен в деловодството на НС. До три седмици може да се правят промени по документа.
Освен всички политици и управници, комисията по досиетата ще оповестява по интернет всички лица, които са с досиета и са сътрудничили на службите до 25 февруари 1991 г. Ще стават известни и реактивираните след това сътрудници.
Сред проверяваните ще са собственици, директори, зам.-директори, ректори, декани, главни редактори, зам.-главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики в печатни издания и електронни медии, собственици и ръководители на социологически агенции.
Сред тях са и главният секретар и членовете на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) и Български зъболекарски съюз.
Също така еднолични търговци, които се занимават с хазартни игри, далекосъобщителни оператори, радио и телевизионни оператори.
Според законопроекта министърът на вътрешните работи, на правосъдието, на отбраната, на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба, на Националната служба за охрана и директорът на следствието създават работни групи в ръководените от тях структури за подготовка за предаване на документите.
Гражданите и институциите, които притежават документи, удостоверяващи принадлежност към структурите на ДС, са длъжни да ги предоставят на комисията.
Не могат да бъдат публикувани или разгласявани по какъвто и да е друг начин документи, или части от тях, които установяват принадлежност на български граждани към службите.
Лица, кандидатстващи за заемане на публична длъжност или за извършване на публична дейност, са длъжни да подпишат декларация за принадлежността или непринадлежността си към ДС или към разузнавателните служби.
В законопроекта няма лустрационни текстове - не се предвижда освобождаване от заемана длъжност на лице, за което бъде установена принадлежност.
Всеки гражданин ще може да пита само за себе си и семейството си, но не и за досие на трети лица.
Не подлежат на публикуване данни за лице, което е починало или лице, което в тридневен срок след писменото му уведомяване за резултата от предварителната проверка за съпричастност към службите подаде оставка.
Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от закона, ще заплаща глоби от 15 до 30 000 лева.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!