П реди да се стопят ледниците от епохата на студената война, отправните точки за атака на врага се наричаха плацдарм. Настъпи обаче глобално демократично затопляне и на червените мечки им се наложи да се съобразят с падналите граници, берлински стени, символи и догматични задръжки.
И вместо да ни командват пряко, както досега, започнаха да ни правят услуги. Мечешки. Плацдармът им за отбрана на хабитата и за превземане на нов се казва вече площадка. Като онази, замразената в Белене (не концлагерът, а другият, свързан със соцлагера обект) . На нея, за пръв път в историята на ЕС, ще се строи ядрена централа по непроверена в действие на негова територия руска технология.
Което, без да придиряме за опасностите от земетресение и замърсяване, влече след себе си още повече енергийна обвързаност на България. Тя и без това прави нашата страна европейски съюзен шампион по зависимост от монополен външен снабдител с горива.
Ама имало някаква далавера с парогенераторите, щели руснаците да ни преметнат. Карай, дружбата е по-важна.
Ами парите? Не давали западните банки едни 3 милиарда евро за Белене. Хайде на бас, че братушките ще услужат и в това отношение!
Това е на път да се случи въпреки трудно съгласуваното усилие на обединена Европа, изразено през изминалата 2007 г. в решението на ЕС да разоръжи поне малко руската газово-петролна офанзива, като отговори с реципрочни мерки на кремълския отказ да позволи чужди инвестиции в свещената руска енергетика.
Брюксел се опита да покаже воля за отпор. Какво ли се опита да добави към тази позиция в новогодишното си обръщение президентът Първанов, когато бегло спомена, че България е "лоялен партньор"?
Защото не уточни дали има предвид ЕС, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейския съвет или Британския съвет - все партньори, някои от които са на ръба да замразят отношенията си със страната, с чийто авторитарен президент Путин нашият авторитетен (според рейтингите) президент Първанов е шампион по интензивни контакти.
Руският вестник "Комерсант" класира напредъка в проекта "Бургас - Александруполис" като третото по значимост за 2007 г. икономическо събитие от гледна точка на руските интереси.
Колегите май са пропуснали да забележат стратегическия пробив на Москва чрез създаването на атомен централен прецедент в периферията на ЕС, какъвто е "маньовърът" в европейския заден двор чрез АЕЦ Белене.
Но за този успех предстои да се чуе около 17-18 януари, когато ще ни посети " цар Путин" (както го нарече Си Ен Ен). Някой да твърди още, че България била малка и незначителна в международните дела?
Общото между българските царисти, социалисти и уж озъбените срещу тях опозиционни националисти, както и на аркадашите им от трайната коалиция е, че солидарно си траят, колчем стане дума за цар Путин.
Както за изборния фарс в Русия, осъден от западните ни партньори, така и за цивилизационния ни избор. Избират да си траят дори когато с мечешка тактичност наричат България "троянски кон на Русия в ЕС". Разбиха двуполюсния модел и се припичат в сянката на своя успех.
Царе са да изобретят трети политически полюс -начинание в духа на "екседицията" на Мечо Пух към Западния полюс, само че не толкова забавно. Поддържат спрямо Източния фронт уж прозападната позиция на трайната коалиция.
А ако използваме метафората за дървеното животно, на което ни оприличават хората на Путин, на практика предстои инспекция на руския троянски кон в Евросъюза - преглед на лоялния според президента Първанов съюзник. И на България като площадка.
Втората копка в Белене ще е продължение на отколешна дълбока оран. Реколтата ще е генно русифицирана (за построяването и експлоатацията на бъдещата централа за много години напред ще са нужни стотици специфично обучени руски и руско-български кадри).
Където и да копнем, освен очевидните като гранитна скала чужди интереси, откриваме в тази история... история, манипулирана с десетилетия. Имаме неизчерпаеми залежи от въпросната залежала стока.
Тя методично се рециклира като пропагандна каша, с която се захранва нашето общество, третирано като недорасло отроче, длъжно да бъде благодарно до самоубийство на матушката за своето възкръсване на европейската карта преди цели 130 години.
Би трябвало да сме пораснали, но данните на "Евробарометър" показват, че не сме. Съюзници сме в рамките на всякакви западни съюзи. Но сме уникални по отношение на инфантилизма си при избора на ориентир, след като мнозинството сънародници си харесвали най-много Русия.
Включително и днешната, където тече реставрация на нещо като Съветски съюз под формата на модернизирана, макар и все така авторитарна империя на зло... златото (придобито чрез пазарната конюнктура на златния дъжд от петродолари, за която управниците в Кремъл нямат никаква заслуга).
Обединена Европа е като обеднения уран, обогатен от разнообразието на народите - има огромен потенциал. В миналото, когато действаше принципът на разчленяването и противопоставянето на интересите, той е бил източник на ужасяващи експлозии.
В наше време всяка клетка от Европейския съюз, отделен атом от общата материя, участва в синтеза от ценности и генерира надежда за планетарен модел на успялото човечество.
Тъкмо да се почувстваме съпричастни и ни връщат към реалността: "2008 г., година на Русия в България". Според китайския календар сме щели да живеем в годината на плъха. А според местния в годината на Русия. И защо? Ами заради историята.
Защото на 4 януари се навършват 130 години от освобождаването на София от генерал Гурко (запомнен в обединена Европа, специално в Полша, като масов убиец на мачкани от руската империя съседни народи, но такава е иронията на противоречивия исторически опит).
А през март иде ред и на националните тържества за Освобождението, началото на които поставя визитата на Путин още през януари.
Да припомняме ли, че през април е рожденият ден на създателя на съюза? Не, не на Робер Шуман, неофициалния вдъхновител на идеята за Европейската общност, а на официалния бащица на Съветския съюз Владимир Улянов, чиято мумия продължава да краси красния площад.
Весела нова година!
СПРИ!" />
