Най-привлекателните държави за чуждестранни инвестиции (Чехия или Унгария например) все още привличат заинтересовани мениджъри по управление на капитали, многонационални компании и банкери от цял свят. С изненадваща смяна на ролите Русия се превърна в страна, чиито чуждестранни инвестиции, насочени навън, надвишават инвестициите в нея. Съгласно официалните данни (смята се, че те занижават наполовина действителните резултати) Русия инвестира в чужбина над 3 млрд. щ.д. ежегодно след 2000 г. Това е два пъти повече в сравнение с 1999 г. и годишно превишава с 300 до 500 млн. щ.д. нетните потоци от преки чуждестранни инвестиции.
Нещо повече, по-голямата част на инвестирания в чужбина руски капитал е насочен към богати, индустриализирани страни. Републиките от бившият Съветски съюз получават много малко от този капитал, макар делът на Русия в тези страни да нараства с 25% всяка година след разпадането на СССР през 1998 г. Например енергийните гиганти на Русия се конкурират със западните компании в добива на природни ресурси и петрол в Казахстан и Азърбайджан.
През периода 2000-2001 г. нивата на ПЧИ в световен мащаб са намалели с повече от 50% - до приблизително 730 млрд. щ.д. При все това, колкото и невероятно да звучи, големият спад в ПЧИ в развиващите се пазари досега е заобиколил в голяма степен Източна Европа. Нетните притоци на частен капитал (ПЧИ и портфейлните инвестиции) са скочили шест пъти от 1 млрд. щ.д. през 2000 г. до 6 млрд. щ.д. за следващата година. Тази вълна е обхванала най-вече Балканите и ОНД.
Според последния доклад за страните в преход на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) икономическите показатели на региона са нараснали с 4,3% през 2001 г. и с 3,3% през изминалата година. Това надхвърля многократно резултатите на повечето развити и развиващи се пазари. Осем страни от Централна и Източна Европа са покачили рейтинга си и само две (Молдова и Полша) са го понижили.
Но всичко това може да се промени. Световната рецесия вече се очертава като една от най-продължителните, остри и широкообхватни в историята. Влиянието й върху традиционните износни пазари на региона е гибелно.
Централна и Източна Европа бяха пощадени от първата фаза на финансовия мрак, който засегна най-вече сливанията, придобиванията и първоначалните регистрации на борсата. Но сега, когато многонационалните компании изоставят проекти, свиват разрастването си зад граница и зачеркват от плановете си дълго планирани инвестиции, страните в преход може да изпитат неблагоприятно влияние.
Според последния доклад на Виенския институт за икономически изследвания през през първата четвърт на миналата година притокът на ПЧИ към страните от Централна Европа е намалял наполовина, независимо от перспективите те да се присъединят към Европейския съюз през май 2004г. Износът често бива забавян, а приватизираните предприятия привличат слаб интерес.
Виенският Институт предрича особено нерадостна година за полската икономика и прогнозира, че чешката икономика ще се спаси само чрез продажба на държавен капитал в енергийния сектор. Статистиката, обаче, не включва реинвестираните печалби. Те възлизат на 1,5-2 млрд. щ.д. само в Унгария, което се равнява на средната стойност на годишни ПЧИ в тази страна.
Картината е противоречива. Прогнозите, изготвени през ноември 2002 г. от Конференцията за търговия и развитие на ООН, сочат чувствителни спадове в Молдова, Естония, Унгария, Полша, Словакия, Македония и Украйна. Притокът на ПЧИ ще се увеличи към Албания, България, Чехия, Латвия, Литва и Словения и ще остане на същото равнище в Босна и Херцеговина, Хърватско, Румъния и Русия, твърди Конференцията за търговия и развитие на ООН.
Някои страни постигат по-добри резултати. Миналият март Словакия продаде 49% от своята газопреносна компания за 2,7 млрд. щ.д. Словения ще отчете още една рекордна 2002 година поради дълго отлаганата приватизация на банковия си сектор и продажбата на чуждестранни инвеститори на авоари, първоначално приватизирани от свои хора, вътрешни лица и бивши комунистически ръководители. Словенският седмичник "Бизнес" прогнозира привлечените ресурси през миналата година да възлязат на 600 млрд. щ.д. - 50% повече в сравнение с 2001г.
В западната част на Балканите единствено Хърватско изпъква като привлекателна и модернизираща се страна. Югославия отново се събужда. Страната е приватизирала циментови компании и е рационализирала банковия си сектор с цел привличане на ПЧИ. През първото полугодие на 2002 г. е натрупала 100 милиона щ.д. от реализирани сделки и още 60 милиона щ.д. от поети ангажименти.
Румъния и България са от изоставащите, въпреки че колебливата приватизация и в двете страни се компенсира от евтината квалифицирана работна ръка в техните развиващи се и трудоемки икономики. Македония преразглежда (и евентуално ще отмени) поне 30 съмнителни приватизационни сделки. Това няма да я постави в добра светлина в очите на и без това подхождащите с неохота многонационални компании.
На глава от населението капиталите от ПЧИ са с най-висок ръст в Чехия (3000 щ.д.), Естония (2600 щ.д.) и Унгария (2400 щ.д.). Следват Словения (2000 щ.д.), Словакия (1800 щ.д.), Хърватско (1700 щ.д.) и Полша (1200 щ.д.). Всички тези страни, учудващо без Хърватско, са предложени за присъединяване към ЕС следващата година.
Общите реализирани ПЧИ през 2000-2002г. в Централна Европа възлизат на над 50 млрд. щ.д., като Полша и много по-малката от нея като географска площ Чехия са привлекли по-голямата част от тази сума (по 14 млрд. щ.д. всяка), следвани от Словакия (7 млрд. щ.д.) и Унгария (5 млрд. щ.д.). Капиталите от ПЧИ в региона възлизат на внушителната сума от 100 млрд. щ.д.
Югоизточна Европа (политически правилното име на Балканите), с изключение на Гърция и Турция, са привлекли доста по-малко средства - около 12 млрд. щ.д. от реализирани ПЧИ от 2000 г. насам. Първа в списъка е Хърватска с 3,8 млрд. щ.д., следвана от Румъния (3,3 млрд. щ.д.), България (2,3 млрд. щ.д.), Македония (1,1 млрд. щ.д.), Югославия (0,7 млрд. щ.д.) и Албания и Босна и Херцеговина (0,5 млрд. щ.д. за всяка).
И все пак Балканите, колкото и обеднели и пострадали от войните да са, са натрупали учудващите 22 млрд. щ.д. от ПЧИ. Според Инвеститорския справочник за Югоизточна Европа 2003, издаден от Българския индустриален форум, делът на ПЧИ в БВП е много по-висок на Балканите отколкото например в Русия. През 2001 г. съотношението е било 5% в България, 7,5% в Хърватска и около 12% в Македония.
Виж втората част на анализа от Сам Вакнин (UPI).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!