Кеворк Кеворкян: Гергов - президентският любимец

... Не е достатъчно да получиш прозрачно пари от дарители за кампанията си и след това да обявиш как си ги изхарчил. О, далеч не е достатъчно. Има нещо много по-важно.

Трябва да се види колко реклами са те обслужили по време на кампанията и на каква стойност. И тогава ще станат очевидни чудовищните разлики, ще се видят тлъстите подаръци, които рекламни играчи са ти направили и пр.

Известна е следната забавна случка. По време на последната президентска кампания един от второстепенните кандидати с натиск и заплахи успял да си издейства 17 минути безплатна реклама по една телевизия. Но минала кампанията, дошъл краят на финансовата година и партията му трябвало да покаже с какви документи е закупила тези 17 минути. "Голям зор видяхме, докато съберем ония пари и натъкмим отчета!" - тюхкаше се онзи дръвник.

Да обобщя. Трябва да се съпоставят средствата, събрани за нечия кампания с парите, изхарчени - реално или мнимо - за реклама по медиите, особено по телевизиите. Тогава ще се натъкнете на странни факти - макар че някои социологически агенции, също гравитиращи край президентския настойник Красимир Гергов, правят всичко възможно да ги скрият.

И само по този начин ще се прекрати зависимостта, в която са изпаднали партиите и отделни политически играчи от рекламните агенции.

Ако ДАНС влезе например в отчетите на най-мощния рекламен шоп "Пиеро - 97", собственост на Красимир Гергов, ще се натъкне на доста несъответствия.

Но дали ще го направи? От години се наблюдава ръст на рекламни приходи - в същото време обаче "Пиеро" отбелязва все по скромни резултати. Но президентът едва ли е имал предвид точно тази агенция, когато се тревожи за пиар агенциите.

Не ви ли прави впечатление, че рекламният "бизнес" е единственият, в който няма "мутри", имам предвид от уличните. 200 милиона не са малко пари - защо тогава те странят от този лесен хляб?

Обяснението може би е съвсем просто. Понеже блатото на рекламата очевидно се покровителства от сериозни политически играчи, които може би дори не подозират какви мръсни далавери се въртят там.

Но да оставим на страна политиците. Видимо е, че от две-три години те изпаднаха в пълна зависимост от някои медийни аферисти, които вече им диктуват правилата. И те, "политиците", чакат на опашка пред сергията, за да получат поредната милостиня. Тяхна работа.

Мен ми е жал обаче за някои сериозни фигури от медийното поприще, които са в капана на зависимостта от един полулегален бизнес, какъвто е рекламният.

Те не са в състояние да отронят нито един критичен ред за очевидно съвнителни сделки, дори се страхуват да поставят някой семпъл въпрос, за да не утежнят и без друго нелекото положение на изданието или медията си.

Но колкото и да флиртуват с хора като президентския приятел, на тях няма да им бъде простено. И вече дори не им е простено, понеже са натикани в унизителната ситуация да търпят игри, които очевидно не са законни - като например странната продажба на ТВ2.

Това унижение е далеч повече от временните облаги, доколкото изобщо ги имат. Мълчанието им във всеки случай предизвиква тягостни чувства.

Между другото, тия дни президентът казал, че няма да позволява "заменки на млади гори", каквото и да означава това на неговия език. Нямало да позволява? Едва сега, когато бяха заменени десетки хиляди декари келява гора в балканските пущинаци за апетитни парцели на самия морски бряг.

Но Първанов чак днес споменава за "заменките" - понеже всичко е привършило, завесата е спусната над далаверите, и той може необезпокоявано да си говори.

А когато Гергов по същата скандалнна схема замени близо 280 декара пущинак за земя край морето, Първанов сигурно е бил загрижен за нещо друго, той така прави.

Само преди два-три дни стана ясно, че Гергов продава 60 декара от свое голф игрище край морето за умопомрачителните 14 милиона евро!

Но у нас няма свободни - от финансова опека медии. Няма кой да провери как точно е получил терена на голф игрището, на каква цена, какви намерения е декларирал за да получи терена - те сигурно са били впечатляващи, както винаги, и пр. Пак ли "жълтата" преса трябва да се занимава с това?

Преди време министър Гагаузов, който внезапно стана страстен любител на голфа, предложи един невероятно арогантен проект за "държавна голф индустрия". За щастие премиерът Станишев го спря. Всичко бе направено под диктовката на Гергов.

Добре, но само него ли го устройват всички тези скандални проекти - или и неговия опекун Първанов? Ако не е така - защо той не се дистанцира по някакъв начин, дори по най-нежния? В замяна на това, ходи с него на срещата с българските медии в Мадрид!

Тече следствие срещу любимеца му, а той го легитимира усърдно, дори в чужбина. Любимецът му става шеф на националния борд по туризъм - и по този начин се изхрачва в лицето на прокуратурата: "Гледайте си работата, тъпанари, не ми дреме от вас, аз имам по-силни опекуни" - нещо подобно им казва, нали.

Между другото, първото, което поиска, са 40 милиона евро за реклама на българския туризъм. Вероятно трябваше да минават през негови фирми - иначе за какво се е изтъпанил там, освен да създава неудобства на приятеля си.

В Мадрид се беше изтъпанил и Симеон. И се сетих как през 2004 година, когато ми гостуваше в "Гореща линия" Първанов постави остро въпроса за царските имоти. Но на следващата година царят му потрябва и той автоматично забрави за думите си. Много мило.

Президентският любимец не се интересува от подобни неща. Най-вероятно царят му е бил нужен, за да превърти някой проект - голф игрища и най-вече ТВ2.

Мълчанието за този незаконен проект в СЕМ не може да се осигури и без човека на царя там. Но компанията от вяли защитници на Симеон в онзи инициативен комитет е толкова комична, че не си струва да и се отдели и дума.

Впрочем, казвали са ми, че когато на Гергов бе отнет чуждестранния паспорт, един от най-големите му адвокати пред Филчев бил именно царят. А пък Гергов направи една наистина фатална грешка по-късно - каза, че бил рекетиран от Филчев. Това ще му струва много, рано или късно...

Из интервю за в. "Експрес", 13 август 2008