"Капитал": Икономика на задръстванията

София прилича на тежко болен човек, който е със запушени артерии и страда от затлъстяване. Вместо да му назначат диета и да му предпишат повече движение, лекарите се опитват да му решат проблема, като го съветват да си пробие нови дупки на колана.

Нещо подобно се случва и с българската столица. Градът се задъхва от ужасяващ уличен трафик и облаци вредни газове, на което общината се опитва да противодейства с планове за строителство на нови паркинги и разширение на улици. Очевидно този подход не работи и е време да се пристъпи към радикални действия.

Ако нямат за какво друго да си говорят, хората в София обикновено подхващат задръстванията. Така, както англичаните започват с времето. Трафикът постепенно измести всички останали неуредици на столицата и вече трайно се превръща в ПРОБЛЕМ №1.

Въпреки многото изговорени приказки за справяне с проблема решението далеч не се вижда на хоризонта. Задръстванията тепърва ще се увеличават.

Големият блокаж се задава още в началото на следващата година, когато предстои затваряне на ключови кръстовища за ремонти и няколко нови пътни пробива. Идеята е те да послужат като байпас и да отпушат движението на автомобили по някои от най-натоварените трасета в центъра на града.

На въпрос колко дни догодина София ще бъде затваряна за ремонти, заместник-кметът по транспорта и комуникациите Велизар Стоилов отговоря: "Перманентно." За всеки, който шофира в града прогнозата звучи зловещо.

Освен че влошават качеството на живот в София, задръстванията водят и до големи загуби за икономиката. Вредите са в различни посоки - като се почне от загуба на време, гориво и пари и се стигне до вторични ефекти като амортизация на автомобилите, замърсяване на въздуха и повече стрес за хората.

Загубите от задръстванията

Според по-нови изследвания загубите за икономиката на САЩ са около 200 млрд. долара годишно като последица от проблеми с трафика, което се равнява на 1.6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За Европейския съюз тези загуби са в размер на 140 млрд. евро, или 1.1% от БВП на съюза.

Приблизителни изчисления на "Капитал" показват, че България се придържа към почти същото съотношение - около процент от произведените стоки и услуги за година и то само заради задръстванията в София (вижте таблицата със загубите).

Преди време транспортното министерство, базирайки се вероятно само на загубите от пропуснато работно време обяви, че в столицата заради трафика се губят към 120 млн. лева годишно. До подобни стойности стигат и от Института за пазарна икономика.

Ако приемем, че в София работят 550 хил. души и половината от тях закъсняват за работа всеки ден средно с 15 минути, тогава столицата губи поне 114 млн. лева на година само от пропуснатия произведен БВП. Това прави средно по 254 лева загуба на всеки работещ софиянец.

Тези изчисления, разбира се, са условни, защото голяма част от хората могат да остават след работно време да наваксват, но дори и тогава има пропуснати ползи за тях, защото биха могли да вършат нещо друго. В сметката за общите загуби обаче трябва да се отчетат и допълнителните разходи за гориво, за амортизация на колите и за пътищата, както и намалената производителност на труда за фирмите.

Повечето методики за определяне на щетите от задръстванията се основават на времето, изгубено в задръствания в сравнение с нормалния поток на движение. Те обаче не отчитат други много важни фактори - един от тях е несигурността за продължителността на пътуването.

В зависимост от това колко големи "тапи" има по кръстовищата и светофарите, придвижването от "Младост" до центъра сутрин може да варира между 30 минути и два часа. Именно несигурността кара хората да се застраховат срещу блокада в задръстване.

Това пък изяжда от времето за почивка, което косвено също влияе на производителността. Някои шофьори се шегуват, че т.нар. скоростни булеварди като "Цариградско" или "България" служат само за придвижване от едно задръстване до друго.

Трафикът "изяжда" ценна градска площ

Претовареният автомобилен трафик "изяжда" ценна градска площ, което е още един ефект от задръстванията. Изчисления на експерти сочат, че ако се изисква 9-метров път за подземен превоз на 50 000 души, то за превоза с автобус на същите е нужен път, широк 35 метра, а в случай че пътуват с автомобил, ще е необходим път с ширина 175 метра.

Освен необходимото място за придвижване е нужно и такова за паркиране. То е идентично по размер с нужната офис-площ за един човек. Но за разлика от квадратурите, предвидени за организиран трудов процес, мястото за паркиране не произвежда продукт.

Изчислението показва, че пътуване до дома или до работа с личен автомобил консумира 90 пъти повече площ, отколкото ако това пътуване се извърши с подземен транспорт и 20 пъти в случай на ползване на автобусен транспорт или трамвай.

Не бива да се пропускат и загубите от автомобилни злополуки и жертви на катастрофи, които нарастват с усилването на трафика. Данните на КАТ потвърждават тази тенденция.

Докато през 1992 г. катастрофите в София са били 13 647, през 2003 те вече са 27 450. Тоест увеличението е със 100%! Най-големият брой тежки катастрофи се случват на булевардите с най-интензивно движение, като черният списък се оглавява от "Цариградско шосе" и Околовръстното.

Световните проучвания сочат, че в градовете с добре организиран обществен транспорт броят на жертвите от катастрофи е приблизително два пъти по-малък от този в градове като София, където почти целият превоз се извършва с лични автомобили.

Другите ефекти

Задръстванията водят до по-голям престой с включен двигател и движение с по-бавна скорост, което увеличава разхода на шофьорите за гориво. По изчисления на професионални шофьори карането в задръстване повишава с една трета разхода на гориво. Така, по наши сметки това води до около 230 млн. лева годишно допълнителен разход за горива.

Други, близо 90 млн. лева товарят стойността на бързообротните стоки, дистрибутирани в София (по изчисления на представител от бранша). Задръстванията оскъпяват дистрибуцията в столицата по няколко пречини.

Преди всичко, заради с близо 1/3 по-големия разход за гориво. На шофорите за престой се плаща повече - ако преди година-две един шофьор е можел да извърши 10-15 доставки на ден в района на София, сега вече те са максимум 6-7.

За да се превози същото количество стоки за ден, вече са нужни повече хора и коли.Най-засегнати от задръстванията са т.нар. импулсивни стоки - чипс, снаксове, шоколадови десерти, защото те са евтини и предполагат дистрибуцията им да покрие колкото е възможно повече точки на продажба в рамките на града, коментира дистрибутор на алкохол и безалкохолни напитки.

Още по-голямо е оскъпяването на обемистите и тежки стоки, каквито са бирата, безалкохолните напитки, млякото, тъй като делът на транспортните разходи в цената им е по-висок. В общата сметка на загубите, въпреки че не успяхме да стигнем до конкретна стойност би трябвало да се включат разходите за ремонти на автомобилите, тъй като карането на по-ниски предавки води до (примерно) износване на съединителя.

Другият враг на софийските шофьори са дупките по улиците, които нанасят поражения по ходовата част. Затова между шофьорите битува схващането, че една година каране на кола в София се равнява на пет години шофиране в Германия.

Невидимият ефект е и нарастване на емисиите от изгорели газове, които влошават допълнително качеството на живот в българската столица. Изследванията на въздуха в София показват, че само 12% от софиянци живеят в напълно здравословни условия. Тоест останалите 88% са изложени на риск от белодробни заболявания заради мръсния въздух.

Данните са от приетия наскоро общ устройствен план на София. Въздухът на някои столични кръстовища е като извадка от Менделеевата таблица - непрекъснато се регистрират превишения на азотен двуокис, въглероден двуокис, олово, въглеводороди (включително метан), прах.

На цялата територия на града нивото на запрашаване е над пределно допустимите норми. Оловните аерозоли и оловните окиси показват най-високи концентрации в централните части на София, което се дължи на автомобилния поток.

Според последни статистики всяка година в Европа умират преждевременно 300 000 души от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Данните сочат, че продължителността на живота намалява средно с девет месеца. Увеличават се и случаите на астма при децата.

Учените са установили връзка между замърсяването на въздуха и астмата. Освен здравословни аспекти проблемът има и своето финансово измерение. Замърсяването на въздуха кара хората в градовете да губят по здравословни причини поне половин работен ден годишно.

Тази загуба струва на Европа приблизително 80 млрд. евро годишно. На същата база правим респективно изчисление за София.

"Шумовото замърсяване" е другият косвен ефект от задръстванията. Световната здравна организация е установила, че над 30% от гражданите на Европа страдат от постоянни смущения на съня поради прекаления шум. За българската столица процентът е значително по-висок.

Около 70% от софиянци са подложени на наднормено шумово въздействие, гласи една от констатациите в устройствения план. В голяма степен шумовото замърсяване се дължи на колоните от автомобили и остарелия парк на градския транспорт. Особено силно това се чувства по трасетата на трамваите и на големите кръстовища.

Това, което не може да се измери, е загубата на нерви и стресът да си шофьор в град като София. Преди време собственик на софийско такси описа проблема така: "Човек не може да се научи да псува добре, ако не стане шофьор в София.

"Нивото на стрес е еднакво голям както за шофьорите, така и за пешеходците, за които пресичането на натоварени кръстовища без подлези или надлези (като площад "Македония" или Ректората) често пъти крие риск за живота.

Годишни загуби от задръстванията в София

Пропуснато БВП заради закъсненията за работа - 114 млн. лева
Допълнителен разход на горива - 230 млн. лева
Загуби от забавена дистрибуция на стоки - 90 млн. лева
Замърсяване на въздуха с въглероден двуокис - 26 хил. лева
Пропуснато БВП за времето, прекарано в лечение на болести, причинени от мръсния въздух - 12.2 млн. лева
Други (амортизация на автомобили, намалена производителност на фирмите и т.н.) - 150 млн. лева
Общо - 550 млн. лева