Дрешник: В София има контейнери и за разделно събиране на текстил

Б ългаринът започна бавно да свиква с цветните контейнери за разделно събиране на отпадъци и вече има идея кой цвят за какво е. Не са много жителите на столицата обаче, които знаят, че в града има и отделни тъмнозелени кофи за текстилни отпадъци.

В тях могат да се изхвърлят непотребните дрехи, старите завеси, покривки, спално бельо, плетива, пише Gorichka.bg.

Идеята е на фирма "Ретекс" от Червен бряг, която се занимава с рециклиране на текстилни вторични суровини и изработване на изделия за строителната, мебелната и шивашката промишленост, както и за бита.

През 2007 г. фирмата разработи програма и подписа договор със Столичната община за разделно събиране на дрехи и извозването им за преработка.
От "Ретекс" са поставили 100 контейнера за текстилни отпадъци в няколко квартала в София: "Надежда", "Красно село", Искър", "Слатина", "Овча купел", "Студентски град" и "Младост".

От началото на годината досега са събрани 30 тона, отчитат от компанията. Това количество е сравнително малко, тъй като иначе фирмата преработва годишно около 600-700 тона текстил.

"Все още сме в период на проучване. Тепърва ще преценим дали има полза от проекта и как хората възприемат идеята да изхвърлят отделно и дрехите си", обясняват от управата й.

Целта е да се направи организация за събиране на стари дрехи първоначално на територията на община София, които ще се транспортират до производствената база на "Ретекс" в Червен бряг.

Ако инициативата е успешна, текстилни контейнери ще се появят и в другите големи градове у нас.

Рециклирането става чрез развлачване и производство на възобновени вълни и нетъкан текстил. Тези вторични тъкани се използват за различни видове хидроизолации. От тях се правят също и стелки за обувки, както и някои вати за шивашката промишленост.

Възстановяването и рециклирането на дрехи е от огромна полза както за икономиката, така и за околната среда. Старото облекло е проблем за сметищата, защото синтетичните влакна не се разграждат, а вълнените произвеждат метан, който е основен виновник за глобално затопляне.

Проблемът с рециклирането на текстилните отпадъци е поставен още преди 200 години с усилията да се възстановят вече използвани текстилни изделия. Практиката да се рециклират дрехи е може би толкова стара, колкото преденето, тъкането и плетенето.

Първото официално такова предприятие е създадено през 1813 г. във Великобритания от Бенджамин Лоу, който искал да извлича вълна от парцали с намерението да прави нови дрехи. Произвежданите материи били в убити цветове и се използвали основно за правене на униформи.

Днес във Великобритания има около десетина компании, които се занимават изключително с преработка на употребяван текстил. Под понятието "рециклиране на дрехи" влиза обаче и предоставянето на носени дрехи с благотворителна цел, препродажбата им или изпращането им за страни с много бедно население.

На Острова се сортират приблизително 250 000 тона текстилни отпадъци годишно. 5% са много запазени и се използват в т.нар."магазини за благотворителност" в страната.

Други 45 на сто се класифицират като "втора ръка" и се изпращат в крайно бедни държави. 25% се преработват и се използват за нови дрехи или друг текстил, от 15% се произвеждат парцали за почистване, а останалите са отпадъци.

Според британската статистика всяка година в страната се изхвърля по един 1 млн. тона текстил. По-голямата част от тези отпадъци идват от домакинствата.

Старите дрехи представляват около 3% от всички боклуци на хората. Остатъците от текстилната промишленост, заедно с отпадъците от домакинствата, създават голям потенциал за рециклиране, смятат експертите. 50 на сто от текстила във Великобритания е рециклируем, но едва 25% се рециклира.

Тази практика е все по-актуална и сред модните дизайнери, които често представят тоалети и аксесоари от рециклирани материали или пък нови идеи с вече използвани облекла.

По-безвредни за природата не означава по-долно качество дрехи или хипи мода - има доста красиви, удобни и оригинални попадения, които могат да стигнат и космически суми. В интернет всеки може да види произведения на изкуството, направени с грижа за природата.