В ъвеждането на плосък данък не е елемент от политиката на правителството за пряко увеличаване на доходите, а цели икономически растеж от 8-10% годишно, привличане на чуждестранните инвестиции и изсветляване на сивия сектор.
Това заявиха председателят на парламентарната икономическа комисия Йордан Цонев, на бюджетната - Румен Овчаров, на социалната - Хасан Адемов, и зам.-министърът на финансите Кирил Желев пред синдикалисти на дискусия за доходите, организирана от КНСБ.
Според специалисти именно тези мерки заедно с повишаването на производителността на труда могат да увеличат реалните доходи в условията на висока инфлация.
Синдикатът се обяви против плоския данък върху доходите и намаляването на осигурителната тежест и поиска в замяна необлагаем минимум от 250 лв. и минимална заплата в същия размер. Освен това профсъюзът предлага и т.нар.
отрицателен данък, който на практика е социална помощ
Идеята е държавата да си плаща сама данъците вместо всички с месечен доход до 460 лв. Това по изчисленията на синдиката е границата, под която ставката от 10 на сто ще излиза по-скъпо на данъкоплатците от сегашния модел на облагане.
Въвеждането на подобен отрицателен данък ще изкриви плоския данък, коментираха специалисти. Според тях приемането на подобно предложение означава, че човек с 470 лв. заплата ще плаща повече (и ще му остава по-малък разполагам доход) от човек с 450 лв. заплата.
Социологическите проучвания показват склонност на домакинствата и бизнеса да плащат 10 на сто, обясни Кирил Желев. Той подчерта, че бюджетът е следствие от състоянието на икономиката, а заплатите са резултат от количеството и качеството на положения труд. "Бюджетът не изработва доходи", заяви още зам.-министърът.
Данъчната политика на кабинета защити и председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Това е важен сигнал към инвеститорите от чужбина, че България има най-конкурентната на европейския пазар бизнес среда, каза той.
По думите му намаляването на корпоративния данък от 15 на кръглите 10 на сто е изиграло силен психологически ефект, което се вижда и от увеличените приходи от този данък за първите 6 месеца на годината.
"По-лесното решение би било данък общ доход от 16% и запазване на всички досегашни преференции. Но няма да има същия психологически ефект, както формулата 2х10," заяви шефът на бюджетната комисия.
Няма да има необлагаем минимум, е категоричната позиция на тройната коалиция, стана ясно от изказванията на нейните представители.
"С въвеждането на необлагаем минимум създадохме огромен сив сектор във взаимоотношенията работодател - работник, а от това страда Националният осигурителен институт и здравната каса", обясни Цонев.
Той припомни, че представителите на свободните професии може да получат нормативно признати разходи от 30%
При сегашните 70% реално те плащат 7.2% данък при 24-процентната ставка. При ставка 10 на сто и 25% признати разходи реалното облагане ще е 7.5 на сто, изчисли още Цонев.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян допълни, че най-силно губещите от плоския данък работници с доход между 220 и 350 лв., доходите на които ще намалеят с 20.41 лв., ще бъдат компенсирани с поне 30 лв. увеличение на заплатите заради договорените вече от бизнеса рекордно високи осигурителни прагове.
Синдикалистите обаче не получиха отговори на въпросите дали за различните дейности нормата за разходите ще е различна, не стана ясно и как ще се компенсира премахването на семейното подоходно облагане, нито дали ще се облагат доходите от лихви, обезщетения, от сделки с акции, от рента, от продажба на наследено имущество и др.
Представителите на управляващите разясниха, че по всички тези въпроси продължава работата на експертите на финансовото министерство и затова вариантите не се подлагат на публично обсъждане.
Синдикатите искат
- минимална заплата 250 лв.
- запазване на дела на личните осигурителни вноски
- отрицателен данък за доход до 460 лв.
Управляващите предлагат
- минимална заплата 240 лв.
- увеличаване на дела на личната вноска с 5 пункта
- по-високи заплати в държавния сектор
Данъчни реакции
Актьори, художници, композитори, преводачи, архитекти се обявиха против замисления механизъм за въвеждане на плоския данък. Творците смятат, че единната ставка трябва да се въведе, като необлагаемият минимум стане около средната работна заплата, а нормативно признатите разходи бъдат 60%.
Засега намеренията на правителството са с въвеждането на плоския данък да се премахнат почти всички данъчни облекчения, като присъщите разходи за всички професии са в размер на 25%.
Другото предложение за данъчната политика през следващата година - патентният данък да стане местен и да се администрира от общините, намери подкрепа от Националното сдружение на общините в България. Това ще бъде ефективен икономически мост между общината и бизнеса, смята изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова.