Капка по капка за Синия Дунав

В д дна далечна галактика царял мир, хармония и благоденствие. Галактическите жителите  постигнали този триумф след дълги сблъсъци, конфликти и неразумни постъпки и едва когато докарали световете си пред тотален колапс и унищожение успяли да открият път към разума, разбирателството и мира. Живеейки в просперитет,  започнали да пътуват в търсене на нови светове, цивилизации и разумни същества.

Навлизайки в Млечния път те открили една синя планета, обитаема от много интересни същества. Започнали тайно да наблюдават техните действие, за да преценят състоянието на планетата и нейните обитатели.

Годината е 2012 и на синята планета Земя царували Дракони, Многоръко чудовище, огромна Анаконда и многоглава Хидра.

На изток царувал огромен, мощен червен Дракон, който бълвал огън и дим така, че успявал да скрие слънцето от погледа на обитателите. Толкова люто се мятал, че все повече заличавал спомена за слънцето и възможността за глътка чист въздух. В близост до територията му успяли да се промъкнат  два по – малки дракона, които при всяка възможност заграбвали колкото се може повече власт и унищожение.

В царството на Многоръкото чудовище, царял хаос, пара и безредие. Всяка ръка усърдно работела и произвеждала за сметка на всякаква ефективност и мисъл за природните ресурси. Толкова бързо напредвало замърсяването от многоръките действие на чудовището, че хората се уплашили да се доближават до свещенната си река, която давала живот и здраве. Капка по капка отрова поразила някогашния „извор” на живот и светлина.

Там, където живее огромната и гладна Анаконда местното население се опитвало да задоволи глада й, но ресурсите никога не стигали. Тя ядяла все повече и повече и колкото повече ядяла, толкова по-голям ставал апетитът й. Всеки път навлизала все по-навътре в горите и с могъщата си опашка ги опустошавала напълно, търсейки храна. Колкото повече дървета унищожавала, толкова по-малко храна щяло да има за нея в бъдеще. Но глада бил неописуем и безрасъден, той трябвало да се задоволи „сега” и на всяка „цена”!

Многоглавата Хидра достигнала 27 глави, без насока и мисъл, колко още ще расте. Тя много се стараела да заговори на един общ език помежду си и отдавала значение на всяка една прищявка на отделните глави и правила безумни опити да ги задоволи. Задъхана в разпри и егоистични желания, Хидрата изоставила грижата за основната си жизнена артерия - река Дунав. Никои не се грижел за правилното кръвооросяване, забравяйки, че при чистота и ред всичките глави, ще се облагодетелстват.

Драконите, Анакондата, Многоръкото чудовище и Хидрата посегнали и на най-отдалечените и негостоприемни места покрити с вечни ледове.

Междугалактическите пътешественици наблюдавали и открили в историческите си архиви, сходността на крайното положение, в което се намира планетата и те знаели, че тя е на прага на пълно изхабяване на ресурси и пред опустошителни природни катаклизми заради дейността на чудовищата.

Но там в обгърнатите от дим и огън небеса, между надигащите се вълни и заливането на огромни територии, пътешествениците съзряли отделни индивиди, които капка по капка, постоянно и неотменно се грижели за природата и ближния си. С плахи стъпки и действия жителите започвали от все повече различни територии да възстановяват  разрушенията си.

И във този миг пътешествениците вече знаели, че ще възкръсне за нов живот и силен разум тази синя, синя планета. С всяка минута народ след народ, крачка след крачка, капка по капка ще действа с мисъл за хармония и благоденствие между отделните народи и между човек и природа.