Капка по капка към позитивен курс за запазването на планетата

К�в �во е екологията и в какво трябва да се превърне за настоящите и бъдещи поколения на Земята? Наистина ли „капка по капка“ трябва да се случват нещата или по-скоро те трябва да стават със замах? Въпроси много - отговори още повече. 

Световния проблем с опазването на околната среда засяга и българския гражданини и то повече отколкото останалите развити страни, тъй като се предполага, че република България се отнася към развиващите се. Проблемът с опазването на околната среда придобива глобален характер в края на ХХ век и продължава да вълнува всички хора, желаещи да запазят красотите на планетата ни и природнтите й дадености. Освен, че тези неща за повечето хора са поредното голословие на определен кръг хора, обединяващи се в някаква кауза те са изключително сериозни, защото засягат важният въпрос относно  оцеляването на „хомо сапиенс“.

Може би бурното икономическо и научно развитие на човечеството през целия ХХ век бележат и редица проблемни области, очертани именно от този непрекъснат разтеж и желание за надмощие на човека над природата. Това надмощие е с цел да се осигури по-добро материално обезпечаване на новия вид произлязъл от тези бурни темпове на човешкото развитие, а именно „homoconsumericus“,описван от френския философ и социолог  Жил Липовецки в неговото произведение „Хипермодерните времена“.

Всички ние сме се превърнали в заложници на „лъскавото“, на нещата, които ни карат не да се радваме истински, а постоянно да тънем в заблуда относно ценностите в живота ни. Ние забравихме да се радваме на истинските неща и започнахме да робуваме на погрешно изградени представи, създадени от изкривената представа за важните неща в живота. Всичко се движи в една трескава въртележка от желания. Нямам намерение да изтъквам кое е правилно и кое грешно. Та нали аз самия съм изтъкан от човешкият материал, способен да се изроди в нечовешки във всяка една сфера, дори и в религията.

Предпоставките и проблемните области, довели до основния проблем със запазването на екоравновесието на планетата ни са много, но най-основната е желанието на „homoconsumericos“ да продължава да властва над природата и нейните дадености, за да задоволява ненужни потребности и да се отчуждава все повече от собствената си човешка същност. Той почва да вярва, че може да контролира все по-големи полета посредством развиващатасе наука и научнотехническите постижения на своя род. Но до кога? До кога планетата ни ще издържи на прекомерната експлоатация на този нов вид, който в своите стремежи върви към сигурна гибел на своето бъдеще.

Какпка по капка! Каква е целта на тази сентенция? Всеки може да даде различна интерпретация. Основното, което визира сентенцията „капка по капка“ са именно онези малки проблясъци, вдъхновяващи големите промени в човешката история. Нищо в природата не се случва от само себе си. Всичко е подредено и ние като потребители на природните ресурси се явяваме един от основните нарушители на природните закони. Ние не потребяваме само това, което ни е нужно. Ние непрекъснато увеличаваме експлоатацията на природните богатства, за да си създадем едно по-сигурно съществуване, гарантирано от силата на капиталистическите натрупвания на богатства. Колко жалко е когато се погледнем от друг ъгъл. Или поне жалко е в очите на тези, които успеят да погледнат от различния ъгъл на нещата. Да си създаваш сигурност в един свят в който единственото сигурно нещо е физическата смърт, е най-голямата заблуда, която обаче продължава да върти колелото на живота с пълна сила. Тази сила и инерцията, която е набрало през последното столетие ще определя и бъдещето на „хомо сапиенс“. За да се избегне катастрофалният сблъсък с бъдещето е необходимо едно плавно забавяне и намаляване на вече придобитата инерция.

Постоянното желание за бързо натруване на материални блага посредством инструментите на капитала и продължаващото експлоатиране на природата са свидетелство за нашата човешка глупост. Замърсяването на водоизточниците, на земята от която се храним, на въздуха са все взаимосвързани компоненти от природната ситема, принадлежаща към определен ред, подчинен на физични закони. Всеки един от нас е отговорен в определена степен за екологията на планетата. Някои повече, други по-малко, но всички ние сме отговорни какво ще оставим на децата си. Какво ще им завещаем. Важното е всеки отделен човек  да успее да разбере своята божествена природа и, че заобикалящата го среда е създадена, за да се грижи човека за нея и тя от своя страна да го храни. Когато всеки отделен „homoconsumericos“ осъзнае какво върши едва тогава ще започне истинското разбиране за нещата както в екологичен аспект, така и за много други проблемни области произтичащи от човешката природа. Какпка по капка  вир прави. Това е народна мъдрост, която е изпитана във времето и нейното символно значение не е дошло от нищото. Предците ни са се учили и оцелявали посредством опита и метода проба-грешка. Дори и в Библията е записано, че Господ не дава свободата на народа си просто тъй от нищото, дори там е необходим бавен и мъчителен процес от 40 години живот в пустинята докато се достигне обетованата земя.

Въпреки всичко ние хората сме успели да развием цивилизацията си до високи нива на научно-техническият прогрес, на културното развитие на всички сфери, които подлежат на човешка манипулация, дори и религията. Какво остава тогава за природата? Този въпрос не се нуждае от отговор, защото отговорът е навсякъде около нас. Нужно е просто да погледнем през прозореца, да излезем навън, да погледнем живота през очите на останалите, да проумеем, че нашата жажда за непрекъснато надмощие над природата за осигуряването на материален просперитет и натрупването на капитал за господство над останалите ни е превърнало в изродена предства за това каква е нашата същност. Ние продължаваме да тънем в собствените си егоистични копнежи като за осъществяването на тези копнежи вредим на околната среда и на заобикалящия ни свят.

Рецепти много. Коя от коя по гръмки и в същото време толкова трудно осъществими. Но определено вярната посока към бъдеща позитивна рецепта и оздравяване е нещата да се случват отвътре навън. А именно от отделната личност към общото, защото само тогава няма да има нужда от контрол и налагане на господство както би се случило и както всъщност се случва в днешни дни.

Капка по капка се надявам този процес към позитивно израстване относно екокултурата на децата ни, а и на нас самите да постави основата на едно малко по-добро бъдеще, ориентирано към запазването на „хомо сапиенс“ и възможно най-бързото „умъртвяване“ на „homoconsumericos“. Последният развит вид в човешката еволюция е в състояние да се сомоунищожи, затова и нуждата от промяна нараства с увеличаващите се нужди на човека.