КАПКА ПО КАПКА ХАРМОНИЯ

К�к �ка по капка... Капка по капка, но какво? Вода, кръв, вино? Или търпение, сила, вяра, недоволство? Изкушавам се да остана единствено в рамките на екологичната тематика, но темата е прекалено предизвикателна. Заглавието навява различни асоциации и  предразполага към свободни интерпретации. Това, което поне на мен ми навява твърде упорито, е натрупването. Водата по своята същност представлява източник и символ на живот. Капка по капка тя се натрупва и избликва от земните недра. И ако поради чисто геодезически причини водата не винаги е възможно да се събере на едно място, то всичко останало в нашия живот, което има упоритостта да протича капка по капка, се наслагва обикновено във времето. Капка по капка вроденото в човека желание за живот се увеличава с течение на годините и дори умората и несгодите не могат да го секнат. Капка по капка човекът понася всички тези несгоди, търпеливо чаказ, защото има надеждата, вярата, че капката по капка ще стане вир. Вярата в светлината и бъдещето. На това ни учи и религията. И продължаваме да живеем. Същевременно натрупва човекът в себе си недоволство. Задоволена ли е човешката съвест, ако капката справедливост е последвана от друга подобна в необозримото бъдеще?

Разбира се, социалният статус определя размера и обхвата на недоволството. И докато бедните имат широк спектър от пунктове, които да привличат тяхното негодувание, то богатите, в това число, както хора, така и държави, са интересен феномен в това отношение. В условията на презадоволеност хората избират различни причудливи каузи, с които да изразят вродената си склонност към конфликт – от обикновеното футболно или друго спортно противопоставяне, през справедливите, а някои и твърде любопитни каузи за равноправие, равномерно разпределение на световните ресурси, образование за всеки, или например защита на правата на хората с различна сексуална ориентация и т.н. Разделение може да се открие във всяка сфера или идея. Спокойно може да се каже, че противоречия се виждат и в благочестивата и също не по-малко луксозна тема за екологично равновесие и опазване на околната среда. Склонен съм да вярвам, че хората, които се намират в малки или по-големи материални затруднения нехаят за разделното изхвърляне на боклука, големината на озоновата дупка, водния баланс и замърсяването на реките и моретата. И тук идеята не е да се отрекат подобни каузи, а по-скоро да се помисли върху методиката, по която се защитават. Ето, идва, а може би дори е настъпил моментът, в който капка по капка недоволството се е натрупало до степен на нетърпимост и е готово да прелее чашата. Не! Действията са необходими, защото човекът страда често от вътрешната потребност да върви напред с бързи темпове и да иска още и още, като се стреми да не се пренасити, т.е. не е създаден да живее просто капка за капка във всяко едно отношение. Не е достатъчна вярата и надеждата, те допълнително пораждат и натрупват енергия и желание за живот и активност, които чакат своята стремителна изява, без да търпят и момент повече забавяне.

Аз съм част от поколението на гладните млади хора. Гладни в буквалния смисъл за храна, или в преносния - за изява! Принадлежа и към същото поколение, в което са амбициозните момичета и момчета с идеали, които мечтаят, в което са и презадоволените, незаинтересовани от нищо младежи, в същото, в което са и политически индеферентните, но склонни към борба в името на обществени полезни каузи хора. И всички имаме много общо, а именно желанието да се сграбчи живота, защото той е тук и сега, а не търпеливо да се живее капка по капка. Да се притежават богатствата му, да се изкажем безкомпромисно по проблемите, които ни вълнуват на всяка цена, да овладеем тайните му! Да вземем и отношение по неща, за които не сме компетентни, да смачкаме съпротивата и да победим! Да изпием всичкото вино и да изядем всичката храна! Да посетим всяко място на света, да влезем в светлината на прожекторите, но не постепенно, капка по капка, а сега, веднага. Нека по същия начин да спасим и природата – наведнъж, галопирайки от протест към протест с по две бутилки бира във всяка ръка и скрит гняв към всички, които не проявят мигновено разбиране, или просто сметнем, че ни пречат към постигането на висшите цели. Защото в преследване на благородната идея за защита на природата не може да се окаже пречка стъпкването на някое красиво цвете. Е, може да са дори две или три, може и повече, а може и няколко счупени глави за назидание. И всеки иска и взема своите мерки, за да изкаже натрупаното недоволство, по темите, които вълнуват индивидуалното съзнание. Това е бунт! Радикални мерки, които целят противопоставяне, но не е много сигурно дали докосват и променят мисленето. Противопоставянето често поражда ново противопоставяне.

Истина е, че с бунт трудно се живее. Натрупаната енергия извира, но не може да просъществува като буен горски ручей. Там нейде в земните недра, преди още самият поток да избие, милиони години водата се е събирала капка по капка. За да съберат и хората енергия за бунт в името на каквито и да било каузи, то е необходимо тя да се трупа капка по капка. Да се предава животът капка по капка, от поколение на поколение, докато отново настъпи момента за революция и после отново всичко се повтори. Изстъпленията са също част от една дълговечна хармония, в която се преплитат едновременно човешката непримиримост, борба и стремеж към спокойствие. Черпейки сили и от природата и също като чистотата на водата, която съхранява в себе си живота, ние също следва да запазваме капка по капка този живот, който имаме вътре в нас и който ни заобикаля навред.