Капка по капка

П�д �дстави си пустотата!... Затвори очи... Свят без зеленината на горите, прохладата на планинските потоци, свят без свежестта на цветята и на тревата... До хоризонта виждаш само напукана земя... нищо друго... безветрие, задух, убийствена жега... Вървиш. Сам си. Усещаш тежест в гърдите си, сякаш някакъв Гняв е заседнал в тях. Гняв, но заради какво, към кого?! Задаваш въпроси, търсиш отговори. В този момент усещаш нечие присъствие?! Съвестта на Човека върви тихо зад теб. Тишината на стъпките й отеква в мислите ти. Кой имаше правото да избира? Кой не виждаше, че Земята е жадна, задоволявайки собствената си жажда? Кой се влюби в комерсиалното, властта и забрави Любовта? Огледай се! Това е свят без живот, свят без вода...

 Затвори очи отново...

 Чуваш стенания, усещаш дълбока мъка... виждаш пресъхнало езеро, пустинен пейзаж. Там, където някога е блестяла животворната, водна повърхност сега лежи сърна -- сломена от жажда и умора... Приближаваш се, искаш да излекуваш страданието й... странен блясък има в нейното око... блясъкът от неизплакана сълза... Усещаш ли тъга и вина?Искаш  да върнеш времето назад и Човекът да не бе онова, което бе. Искаш да изкорениш равнодушието и да заличиш следите от жестокостта. Недоумяваш защо Човекът не осъзнаваше последиците от „еволюцията" си. Вместо това той си създаде един безчувствен и пуст свят и продължаваше да потъва в него давейки се в неудовлетворение и самота. Избра да живее в един умиращ и фалшив свят, обезводнявайки го със действията си, обезкръвявайки Земята.

 Ти имаш право на избор... все още... Не затваряй повече очите си! Отвори ги още по -- широко! Действай! Грижи се за своя дом, пази го... от себе си! Обичай! И помни, че истински обича онзи, който осъзнава, който е отговорен, който помага и който вярва. Показвай любовта си. Излез и посъди дърво, употребявай по- малко електричество вкъщи и на работа, изхвърляй отпадъците разделно, не прахосвай нито капка вода -- всяка е безценна, всяка е животворна. Но направи всичко това заедно със свой другар, а той с друг... Когато сме заедно и когато си помагаме сме като капките в океана, които поотделно са нещо малко и и сякаш незначително, но заедно образуват мощна и необятна шир. Научи детето да уважава, обича и разбира Земята. Изгради бъдещето, такова, каквото трябва да бъде. И когато го направиш погледни отново, но със сърцето си. Какво виждаш сега? Изведнъж небето се обагря с облаци, усещаш аромата на дъжда... Виждаш силата на надеждата, силата на ТВОЯТА воля. Сега Земята ще пие... ще пие попивайки всяка нота на дъждовната песен... капка по капка, по капка...

 И капка, по капка започва да тече живот в жилите на Земята... Капка по капка потоците оживяват, зеленината се преражда, горите зашумяват. Чуваш радостта на птиците и този път чувството изпълващо цялото ти същество е на благоговение пред съвършенството. Красиво е, а красотата е живот, животът е любов, любовта е истина. Оценявайки истината и осъзнавайки избора си пазиш и се грижиш за своя Дом -- домът, който е на твоите деца.

 Продължаваш да гледаш, но този път с вяра, с надежда, с любов и с отговорност... Капка по капка...