Капка по капка

Дали ценим водата, или я приемаме като даденост, като наше право да я имаме, когато и колкото поискаме!? Не се замисляме какво богатство, дадено ни наготово имаме. Не ни хрумва, че водата не е неизчерпаем природен ресурс. Пилеем я с щедрост- пълним ваните си, басейните си, оставяме кранчето на чешмата да капе- от небрежност или от безотговорност капка по капка изливаме стотици кубици живот. 

Но има и много по-сериозна вреда, която хората нанасят на водата, а оттам и на всички живи същества, включително но себе си. През 21 век промишлеността е изключително развита. В нея не само, че се използват огромни количества вода, но и отпадните води се изхвърлят в реките, езерата, моретата и други водоизточници. На фона на огромния брой предприятия и хотели, пречиствателните станции са изключително малко. По-голямата част от замърсената вода не се пречиства или поне не достатъчно добре и с всеки изминал ден това се отразява все повече на околната среда и на живота на Земята. Да вземем например химическите заводи: в тях се обработват токсични материали и тежки метали, голяма част от които по-късно се озовават в различни водоеми. Водата се замърсява и насища с отрови и хиляди водни обитатели загиват. Но най-страшното е, че и ние приемаме тази отрова и това е причина за множество заболявания, които не са съществували през по-ранните векове. Колко ли нови мутанти се появяват всяка година при аварията на атомни централи, от които изтичат замърсени води? Ако един ден Земята бъде изпълнена с фантастични мутирали създания, причината ще е и м нас, в нашето неразумно поведение и отношение към природата.

Огромна вреда на водата нанасят и големите нефтени разливи. Понякога това са инциденти, които не могат да бъдат предвидени или предотвратени от хората. Не рядко обаче става въпрос за човешка грешка и тогава флората и фауната на водната среда се унищожават заради глупостта и несъобразителността на хората.

Изглежда, че човекът от „цивилизования свят" е вреден за себе си, за околната среда и за живота на Земята. Мисли си, че като е на върха на хранителната пирамида, има право, както да усвоява своя дял от природните запаси, така и да превзема този на останалите живи организми.

Но тази грозна истина не важи за всички. „Нецивилизованите" номади и пигмеи минават десетки километри, за да намерят живителната течност и пазят всяка капка от нея, защото знаят цената й.

Водата е не само живот, тя е и стихия, която помита всичко по пътя си. Наскоро тази стихия напомни на всички ни чрез нещастието, сполетяло с. Бисер, че човешката безотговорност може да превърне една сила от източник на живот в гибел.

Дали ще просъществува човечеството, или ще загине- зависи от всеки един от нас поотделно. Дали отговорно ще опазим и съхраним за бъдещите поколения този безценен дар, водата, или ще я отровим и разпилеем- това е въпрос, на който трябва да си отговорим сега, още днес! И ако бедуинът поема глътчици живот от водата на оазиса, то нека ние, които я имаме в изобилие, не позволяваме капка по капка да изчезне безвъзвратно!