Капка по капка

„д ъдето има вода -- има и живот"

 

Принцип на римското градоустройство

 

Вода!

 

Водата е толкова обикновено нещо, че рядко се замисляме за нея, макар че я пием и използваме всеки ден през живота си. Обикновено я приемаме за даденост - пускаме кранчето и тя си тече. Дори не се замисляме, че може да спре. Разбира се знаем, че е важна. Но поглеждайки сателитна снимка на планетата ни виждаме, че по-голямата част от нея е вода и сме спокойни. А всъщност колко процента от тази вода е реално използваема? Въобще на осъзнаваме какъв ценен ресурс е тя, който прахосваме по безброй начини.

Водата не е просто някакво вещество -- тя е жизнена сила. Тя има способността да пречиства и да дава живот. Тя е природно богатство, но и човешка отговорност.

Околната среда е изградена от атмосфера, хидросфера и литосфера. Тези нейни компоненти са подложени на непрекъснато въздействие както от естествените процеси в природата, така и от страна на човека което обикновено води до замърсяването и увреждането им. Например есенният листопад,  предизвиква интензивно гниене на органични вещества във водата, при което се изразходва много кислород, а това довежда до измирането на водни животни. Чрез отпадъчните води от болници, кланици и др. в нея попадат различни болестотворни организми. Производството на енергия в ТЕЦ и АЕЦ, както и многобройните атомни опити са причина за топлинно и радиоактивно замърсяване.

От друга страна количеството вода годна за пиене все повече намалява заради изпарението й.

Има голям излишък от вода, който изхвърляме злоупотребявайки с него. В свят на воден дефицит най-тежко засегнати са бедните хора. Колко пъти се случвало да се замислим например докато мием зъбите си и оставяме водата да тече свободно, че има немалка част от на­селението на планетата, което страда от лип­са на прясна питейна вода. Че вероятно половината от хората в развиващите се страни страдат от болес­ти, причинявани от замърсена вода или храна, а всеки ден от разпространява­ни чрез водата заболявания умират хиляди души. Че тази скрита статистика е тъжна и реална, но не получава вниманието на медиите.

Не без значение е и факта, че популацията на човечеството с всяка година значително нараства, което значи, че се изсмуква голяма част от запасите на Земята -- подземните води, реките. Демографс­кият прираст и икономическото разви­тие водят до ограничаване на достав­ките на вода в страните. Така земеделието става първата жертва на икономията на вода, което е предпоставка за се­риозни последици върху предлагането на хранителни продукти. Учили сме по биология, че  човешкото тяло е изградено средно от 70 процента вода. Знаем, че за да живеем ни трябват вода и храна и за да имаме храна отново трябва вода. Всичко е кръговрат.

Тук ми се струва съвсем уместно да използвам цитат от филма „Воден свят": „ХХІ век е малко вероятно да бъде век на ядрени войни, но по-вероятно е да бъде век на войни за прясна вода и шепа чиста пръст." И наистина, ако двадесетият век е започнал с война за петрол, то през двадесет и първия век е напълно вероятно да станем свидетели на война за синьото злато. В наши дни в резултат на прогнози за огромен дефицит, някои територии със сигурност са на прага на конфликт заради водоснабдяването. А евентуалните щети от въоръжен сблъсък или  отклоняването към военното дело на ресурси, необходими за образованието, здравеопазването или други важни за развитието секто­ри,  биха довели до ограничаване потенциала за развитие на съответните страни.

Недостигът на вода е големият въпрос на  века и екологичен проблем от особена важност. Независимо обаче, че човечеството ве­че по-добре осъзнава значението на природната среда, то ре­агира бавно на нейното разрушаване. Бавно, но все пак окуражително. Например язовирите, които в продължение на десетилетия са представлявали най-разпространеният начин за надеждно водоснабдяване, загубват част от своята популярност поради негативните последици от строежа им  за хората и екосис­темите. Все повече се набляга на преструктурира­нето на икономиката от водоемки про­изводства към такива, които използват по-малко вода. В някои страни за основните реколти е усвоена технологията на капковото на­появане, която довежда до драстични икономии на вода. Налагат се нови стратегии като рециклиране на отпа­дъчните води, повишава се цената, за да се ограничи прахосничеството, строят се пречиствателни станции, събира се дъждовна вода, измислят се системи за обезсоляване на водата в океана...       

Оказва се, че човека не е само „зъл гений"!

Жоан С. Дейви от Цюрихския технологичен университет, изследвала в продължение на тридесет години речната вода в Швейцария казва нещо много просто и много истинско, което ми се иска да използвам като заключение:

 „Най-важното нещо е, че отново имаме желание да се отнасяме с уважение към водата. В съвременната ни култура бяхме загубили навика да я почитаме... В древна Гърция хората са показвали истинско уважение към водата и много гръцки митове се основават на закрилата на водата. Но се появила науката и отхвърлила тези митове, понеже не били научнообосновани. Водата загубва своята мистичност и става просто някакво вещество, което при нужда технологията може да пречисти... А това, което водата иска, не е пречистване, а уважение!"