Капка по капка

О�р �рай време за нас – българите, водната капка е символ на живота. Нашите прадеди са продължили традициите във водното дело на своите предшественици  - траки, римляни и византийци. Почитта си към водата, българинът е изразил с хилядите чешми и кладенци, с която е осеяна земята ни. Много мъдрост има в думите:  „ Вода се дава за хаир, не се отказва дори и на враговете“ .

Отдавна са онемели водениците, няма ги и крайречните долапи. Водопроводите доведоха капките вода до всяка къща и много от белокаменните чешми, обвеяни с легенди запустяха… Човекът на XXI век е свикнал да отвори крана на чешмата и от там да черпи неограничено количество вода. Но колко от нас си задават въпроса за произхода на животворната течност?

Свежите, приятни, без мирис и цвят капки идват от Океана  - но не на готово, а чрез големия кръговрат на водите.  Кой е непрекъснатият извор на това вечно движение?

Слънчевата енергия задейства два свързани механизма – движението на атмосферата и на водата. Целият повърхностен отток на сушата се осъществява чрез реките – „сините артерии“ на планетата. Така чрез тях в дома ни всеки ден тече капка по капка Световния океан. Може да се каже, че те са деца на огромния си татко.

За мен водата в реките не е само съвкупност от молекули, не само средство за утоляване на жаждата, суровина  и енергиен източник, но както и за еколозите е преди всичко жизнена среда за развитието и съществуването на милиарди живи организми. Чрез своята дейност и взаимната си свързаност един с друг и с околната среда, те изграждат екологичното равновесие, жизнения баланс на Земята. Зная, че за всички живи организми речната вода е биологична течност и активен участник във всички жизнени процеси. Съществуването на живота е невъзможен без нея. Но дали оценяваме всички тези значения на капките вода , които ежедневно употребяваме?

В днешно време те не са неограничен дар на природата, а голяма грижа, защото водните ни ресурси са ограничени. Трупайки все по-големи „сини съкровища“ , хората спряха вечния бяг на реката към морето. Проявяваме се като добри хидростроители, но не и като добри стопани. Почни няма река от основната речна мрежа в България, която да не е преградена от язовирна стена.

 Друг важен проблем е замърсяването на околната среда, а сред нейните компоненти реките са в много тежко състояние.Замърсители са всички неща , които  ядем , произвеждаме и на края изхвърляме.Отпадъците са тези продукти , които са получени в ненужна форма.От екологична гледна точка са обособени три типа речно замърсяване.Първото е органичното-мъртва , биологично разградима материя, която има пряко отношение към биологичния режим на водата. Втори вид е токсичното, свързано с внасянето на такива вещества, които ограничават и дори спират жизнените процеси, без да засягат пряко кислородните показатели. Третото замърсяване е физично или въздействие с физичен характер, като температура, радиоактивност, фини частици, минерални масла и други. В трите изброени типа има степени на замърсяване, но по начина на своето въздействие върху живите организми и по характерните изменения на речната екосистема, са различни и ясно отличими.

Какво става в замърсените реки? Променят се физичните, химичните и биологичните качества на водата. Присъствието на течни, газообразни или твърди вещества ѝ придават неприятни свойства – вкус, мирис, цвят, или я правят негодна за битови и стопански цели. жизнените нужди на водните организми. А от тяхното състояние зависи в най-голяма степен чистотата на подземната, повърхностната и морската вода. И ако сушата получава от океана под формата на валежи природно чист кондензат, то към морското крайбрежие, речните капки носят хиляди тонове гниещи органични материали, силно токсични химични съединения, радиоактивни и инертни материали.

Каква цена заплащаме за причиненото от нас на реките? Цената е загуба на ресурс като резултат от експлоатацията на големи отпадни количества. Тя се формира от стойността на мероприятията по ликвидиране на замърсяването и по контрола му. И на трето, но не и по-важност място, цената е здравето ни. Според Световната Здравна Организация има пряка връзка между все по-нарастващата концентрация на метални йони във водните капки и масовите сърдечно-съдови и ракови заболявания.

Като Дамоклев меч над нас надвисва проблемът „ чисти води“ . Не всички сме разбрали,  че реката е не само едно насочено движение на течност под въздействие на гравитационните сили, а и среда за живот. Човешката дейност се отразява върху състава, структурата и  динамиката на  жизнените явления в реките. Речните обитатели реагират на изменящите се качества на водната среда. Тези дребни организми имат огромна роля за процесите на самопречистване и  възстановяване на екологичното равновесие в речната система. Те са  биологичните индикататори на замърсяване. От нашата екологична култура зависи да не допуснем унищожаването им и превръщането на изворите на живот – реките, в отходни канали за отпадъци. Сапробиологията – една приложна екологична дисциплина, която изучава жизнените процеси и явления в замърсените води, алармира, че е наложително да променим мисленето си. Целта е постигането на такова устойчиво развитие в глобалната система общество-река, което задоволява потребностите на хората, така че този природен ресурс  да се запази за бъдещите поколения в чист вид.

Какво направих аз , за да запазя речното  екоравновесие ? През моето селище минава рака Искър, чието име носи родния ми град. Това още повече ме задължава да съхранявам нейната чистота. Никога не изхвърлям ненужните си неща по крайбрежието или във водите ѝ. Подкрепих и се включих в инициативата на BTV за изчистване на родината ни. За мен тя е едно от доказателствата за осъзнаване на проблемите на замърсяване на околната среда и за опазване „сините артерии“. Необходимо е да спрем недопустимото унищожаване на водните течения. В противен случай чистата вода ще стане ограничаващ фактор за собственото ни съществуване като биологичен вид.

И за миг не забравям „ крилатите“  думи на  Антоан  Де Сент – Екзюпери: „ Ние всички сме пасажери на един кораб, наречен Земя  и няма къде другаде да се прехвърлим.И затова човечеството трябва да призове своя разум,  да намери сили и средства, за да не си издигне надгробен паметник на безжизнена планета“. 

Нека никога не се сбъдне пророчеството: „ Вода гази – жаден ходи“ , защото всеки знае, че всяка капка вода е живот и плодородие. От нея  до безбрежния океан, във всичките си форми – течаща, вряща, шумяща, ледена – тя е първи и незаменим помощник на човека, негов верен приятел. Опазването на чистотата на капките вода в реките е запазване на здравето и силите на всеки един от нас.