Капка по Капка

„Водата е движещата сила на цялата природа”

Леонардо Да Винчи

 

Сперед една от основните теории, занимаващи се с произхода на живота, той произлиза от водата и е пряко свързан с нея. Тази теория се основава на това, че тя (водата) е жизнено важна за всички организми на Земята- за някои е среда за живот, а при останалите спомага произтичащите в тях витални процеси. Фактите говорят сами по себе си достатъчно: водата покрива близо 71% от повърхността на Земята; 96,5% от водата като цяло се намира в океаните, 1,7% покриват Антрактида и Гренландия, 1,7% се намира под земята, а около 0,003% се съдържа в биологичните видове. Изчислено е, че приблизително 57% от телесната маса на човек със средно (нормално) тегло се полагат на водата.

Влиянието на водата оабче не може да бъде сведено само до биологичното, физичното и физиологичното й значение за живота на Земята. Всеизвестен факт е, че тя изиграва съществена роля при зараждането на цивилизациите. Първите цивилизации се появяват в Месопотамия- местнността между реките Тигър и Ефрат, и по поречието на река Нил. Близостта до водоизточници е от изключителна необходимост за развитието на земеделието и това предпоставя началото на уседналия начин на живот. Това на практика е една огромна крачка по пътя на естественото създаването на обществата, които със своето разрастване налагат все по-голяма нужда от система от правила, на базата на които да бъдат взимани решенията, засягащи битието на членовте им. Именно това е началото на пътя, който води до създаването на суверенните държави такива, каквито са познати те днес.

Развитието на технологичната мисъл, техниката и технологиите през годините не освобождава напълно човека от „оковите” на водата. Градове като Ротердам, Лондон, Париж, Венеция и други се превръщат в основни търговски центрове през Средновековите и затвърждават позициите си като такива по време на Великите географски открития и Ренесанса. На практика до навлизането на въздушния транспорт в живота на обикновенния човек, почти всяко пътуване се е изършвало и по вода и е нямало начин  да „избягаш” от досега си с нея. Градовете, в които са изградени най-големите пристанища на Европа, са не просто търговски центрове- те са арена, на която се срещат различни хора и култури, обменят се знания, опит и идеи и се строи бъдещето.

Днес е дефиниран още един аспект от значението на водата за живота на хората. След няколко бурни десетилетия на индустриално развитие, през които прогреса на промишлеността зависи предимно от петрола, а по-късно и от енергията, която генерират атомните електроцентрали, сега се наблюдава тенденция, която може да се определи като един вид „завръщане към корените”. След дълги години, през които бива трупан капитал за сметка на природните ресурси и природата като цяло, сега голяма част от този капитал бива инвестирана в изграждането на съоръжения за есплоатация на  алтернативни източници на енергия. Смята се, че т.нар възобновяема енергия е бъдещето- тя ще позволи да запазим начина си на живот с всичките му удобства, като същевременно съхраним природните богатства за бъдещите поколения. Слънчевата и вятърната енергия стават все по-популярни и достъпни. Що се отнася до водната енергия, тя не е толкова достъпна до отделните хора, но също претърпява голямо развитие през последните години- вече съществуват не само конвенционалните водноелектрически централи; изградени са и много хидрокинетични такива, приливно-отливни станции и подземни хидроелектрически станции.

„Водата е две части въглерод, една част кислород, но има и още нещо, което съставлява водата само че никой не знае какво е то”

Д. Х. Лорънс

Много още може да се говори и каже за водата и със сигурност ще остане много неизказано за нея. Истината е следната: в днешно време въпреки огромния технологичен прогрес, по-голямата част от океаните, морета, реките и всички други водни басейни си остават един вид terra incognita.Парадоксално е че, познанията, които имаме за вселената, космоса и другите планети, намиращи се на светлинни години от нас, са по-обширни от познанията ни за живота в морските дълбини на нашата собствена планета. Еверест- най-високият връх на земята е покоряван над 2500 пъти, докато експедициите до Марианската падина са само 2- веднъж през 1960 и втория път- едва преди няколко месеца.

„Водата е единствената субстанция, от която Земята не може да скрие нищо; тя всмуква най-дълбоките и тайни и ги извежда на повърхността й”

Жан Жираду

Водата без съмнение ни е дала много, а какво още ще ни даде можем само да гадаем. За това е критично да съумеем да я опазим. За съжаление историята доказва, че в голяма част от случаите първо допускаме грешки, а после се чудим как да ги поправим, вместо предварително да предприемем мерки, които да не позволяват отклоняването ни от правия път. Създаването на институции и организации, които да следят за опазването и защита на водата и водоизточниците, е само първата крачка към успешното им съхраняване. Дано тази крачка е първата от един път, който ще ни изведе на едно по-добро място. В противен случай без съмнение водата, капка по капка, ще ни даде безценен урок- урок, при който наяве ще излязат всички натрупани през годините грехове и при който ще трябва да заплатим за всички дарове получени от нея.