Капка по капка

З�а �авей, капчице!

Написах обръщението към теб, но осъзнавайки колко нелепо звучи то за моите себеподобни – хората, ми е трудно да продължа, да потисна самочувствието си на „венец на природата” и да разговарям като равен с равен с една капка…Та ти изглеждаш толкова малка, нищожна, незначителна в сравнение с homo sapiens, въобразил си, че е пълновластен господар на планетата Земя. Ние дори не те забелязваме в преследването на своите изключително „важни” цели и затова не те и ценим, не виждаме в заслепението си, че ти, миниатюрната, си всъщност цяла Вселена, един необятен микрокосмос, пълен с истински живот.  Превърнала си се за нас в единица мярка за малкото, недостатъчното, онова, което не удовлетворява ненаситните ни амбиции. Колко тъжно и обезкуражително звучи изразът „капка в морето”, в който е вложен целият ни песимизъм и скептицизъм!

А колко от нас виждат в теб нещо повече от това, което изглеждаш на пръв поглед? Ти, единичната, си обещание за срещи с твоите изпълнени със свежест сестри; ти носиш в себе си безкрайни възможности за сливане с тях; ти си готова да станеш част от това тайнствено водно пространство, в което се е зародил животът и е възникнало сътворението. А ние сме „модерните” индивидуалисти, атомизираните личности на 21. век, които не могат да прескочат бариерите на собственото си его и да излязат извън пределите на своя малък, херметизиран свят.

Ти си път и посока, в теб са закодирани движението и промяната. В малката капка нашият Създател е вложил идеята за буйния планински поток или за кристално чистото езеро, от които води началото си широката река, превръщаща пустинята в райска градина. В теб е заложена динамиката на постепенното преобразяване – от малкото към голямото, от единичното към множественото. Ние често казваме: „Капка по капка вир става.”, но едва ли имаме твоето търпение и постоянство, твоята надежда, че там, където са се стичали струйки вода, ще се синее след време дълбоко езеро.

„Разумният” човек не вижда като теб в перспектива, няма твоята воля да доведе докрай своите проекти. Той живее само за мига, в настоящето, в едно консумативно, потребителско общество, което унищожава природните ресурси и разрушава, а не гради.

В съвременния свят, белязан със знака на разкъсаните връзки между хората и властващата омраза, ти като частица от голямата река на Живота си мост, който свързва страни, култури и религии, а не разделя, не противопоставя. Това е твоят мъдър урок, който ние в своята слепота не можем да научим вече столетия.

Ти преминаваш през пространството и времето и отправяш към нас посланието си – както изворът на Белоногата не пресъхва и продължава да ромоли, да нашепва красивите приказки на миналото.

В твоите води става чудото на духовното пречистване и възраждане – както някога Йоан Кръстител е приобщавал хиляди към спасителната вяра чрез струите на свещената река Йордан. И тогава небесата са се отворили и Дух Божий е слязъл като бял гълъб.

Ти си спомен за необикновени мигове, които не трябва да забравяме – както вълните на „тиха бяла Дунава” и до днес разказват за дръзкия вик на един горд българин, на  свободолюбивия войвода Христо Ботев, поел от палубата на парахода „Радецки” своя мъченически, но и героичен път към Голгота: „Да живее България! Да живее християнска Европа!”

В своето късогледство ние, попаднали в плен на егоизма и безпаметството, не съзираме, че прерязваме пъпната си връв с майката природа и оставаме беззащитни. Без нейната животворна енергия е невъзможно нашето съществуване. Капка по капка изтича това безценно богатство, което все още притежаваме, но можем да загубим поради безразсъдството и безотговорността си. Капка по капка можем обаче и да го възстановим, ако в нас най-сетне надделеят здравият разум и чувството за дълг към следващите поколения.

Капчице, ти, която си и свещено начало, и раждаща утроба, и вечност, и пречистваща сила за нашата болна душа, помогни ни да изживеем спасителен катарзис, помогни ни да намерим пътя към самите себе си и към Живота!