Капка по капка

К�в �во е водата? Глобален въпрос, чийто отговор не е еднозначен. По-точно отговорите са много – зависи от гледната точка. Дори по това какво отношение има човек към водата, като част от живата природа, може да се разбере доколко той е загрижен за себе си и опазването на околната среда.Защото водата е живот. И не е неизчерпаема.

По тези места в света, на които ресурсите й са ограничени, измират хора или цари хаос, мръсотия и болести поради липсата на хигиена. Оттук можем да заключим, че водата е основен източник  и на здраве, защото чистотата е първото условие за нормален начин на живот.

А местата с изчерпващ се воден ресурс застрашително се увеличават. Но не и загрижеността на незасегнатите от тази екологична катастрофа. За хората, свикнали да използват толкова вода, колкото искат и колкото им трябва, въпросът за пестенето на водата изглежда някак далечен и незабележим. Навикът на човешката природа е по-силен от „викът“ на живата природа.

Друг сериозен проблем е този, свързан със замърсяването на водата от редица източници на съвременната индустрия и дори – от всеки човек. Така водата вместо източник на живот се превръща в източник на болести, и то по вина на най-пряко засегнатия от този ефект – самият човек. Защото не можем просто така ,безнаказано, да се намесваме в естествения кръговрат на природата и да го нарушаваме поради консуматорските си цели. Цели, но не и идеали. Защото идеалите са въпрос на възпитание и култура. Примерът, който даваме на децата си, е тенденцията на бъдещето. Част от идеалите и принципите на всеки човек трябва да бъде стремежът към опазване на околната среда чиста и следователно здравословна. А грижата за природата е грижа на всеки отделен човек, но и на всички заедно. Защото всички използваме едни и същи ресурси. И веднъж унищожени, тяхното възстановяване е много трудно или абсолютно невъзможно. Както в случая с водата, особено в условията на глобално затопляне.

Ако трябва да конкретизираме значението на водата за човека и неговото благоденствие, то би следвало да разгледаме полезните качества на морската вода и минералните извори. Минералите са вещества, съдържащи се по естествен начин в течната среда на човешкия организъм и тяхната дори минимална липса или намаляване на съдържанието им може да доведе до тежки и нелечими заболявания. Затова трябва да оценим естествената сила на природния лек, който може да бъде многократно по-силен и от най-доброто съвременно лекарство. И да пазим мястото, на което живеем, защото според специалисти Черно море е сред най-богатите на минерални вещества морета. А за билогичната ни свързаност с водата свидетелства неоспоримият факт, че съставът на морската вода е почти идентичен с този на човешката кръв. Всички минерални елементи, съдържащи се в нея, оказват благоприятно въздействие върху организма, ускоряват обновяването на клетките и пречистват от  вредните вещества. Нещо повече, тя е осъзната и от медицината като способ за лечение чрез процедури с морска вода, т.нар. таласотерапия. Морската вода насища с лечебно въздействие и морския въздух. Кислородът и озонът в него убиват всички вредни микроби. Затова морето ни носи спокойствие и здраве, свързваме го с пълноценна почивка. То е път към забравената хармония между природата и човека и връзката ни с капката живот, която ни обновява физически идуховно и ни дава сили, за да продължим напред, винаги напред.

Но в съвременния свят повече ценим изкуственото, отколкото естественото. И за това страдаме. Но не се поправяме. Последиците са видими и осезаеми за всички – замърсяването на морската вода нарушава лечебния й ефект, който е използван (освен при редица други болести) и при някои тежки ставни заболявания като единствения източник за успокояване и намаляване на болката. А може би това е наказанието за нас, хората, обърнали гръб на природата – да живеем в болка и да търсим изцеление там, където то не съществува. Защото самите ние сме го унищожили. Това доказва тезата, че природата е съвършена, защото може отново и отново да се възражда. Такъв ефект може да има тя и върху човека – физическо и духовно пречистване и обновяване. Но не и ако е унищожавана и замърсявана от него.

Капка по капка – живот. Защото само на синята планета има живот. А синият цвят е придаден от водните богатства, осеяли повърхността на нашата планета Земя. Но те не са даденост и ние трябва да се грижим за тях. Защото имаме само един живот и само една природа и е необходимо да я пазим, за да се ползваме от благата й колкото се може по-дълго.

Недостигът на водните ресурси често води до конфликти между хората, борещи се за последната капка живот. Така, както се стига до социално напрежение и на местата с недостиг на хранителни ресурси.

И това е съвсем нормално, част от инстинкта за самосъхранение, заложен във всеки човек по рождение – да се бориш за живота си.

Но нека се борим не помежду си, а – всички заедно, за да съхраним синьото богатство на синята планета – капката живот в цялата Вселена.