Капка по капка

„Синьо, прозрачничко, течно, животоспасяващо – що е то?” – попита учителката. „Водата, разбира се!” – отговориха децата. Само Жорко замислен гледаше мълчаливо в учебника, където с прекрасни илюстрации беше нарисувана рекичка. Той виждаше цвета и агрегатното състояние на водата, но не му беше съвсем ясно защо тази стихия е от такова огромно значение за растенията,животните и човечеството. Цял ден Жорко остана замислен и най-накрая реши как да разбере. Реши да попита няколко души и според отговорите им да си извади заключение.

Жорко попита първо майка си: „Мамо, защо всъщност е толкова важна водата?” Майка му спокойно отговори: “Защото, маме, ние хората не можем да живеем без вода. Човешкият организъм съдържа около 70 – 75% вода! Тя помага за всичко – да изхвърляме токсините, да бъдем здрави, да поддържаме кожата си свежа и чиста, да си мием ръцете и по този начин да стоим на разстояние от микробите, да поддържаме чист дома ни и не на последно място – да готвим, перем и да се къпем. А най – важното е, че предотвратява болести като рак, благодарение на минералите, които съдържа.” Жорко беше задоволен от отговора на майка си и тъкмо си събираше нещата за училище, когато видя баща си да мие колата. Баща му му поясни, че това е едно от многото приложения на водата – с нея се мият и поддържат колите. Без нея също така не би могъл да се движи градският транспорт.

Доволен, че е получил два отговора, Гошко продължи към училище. Там той чу следния разговор: “Днес ще ходим на басейн! Времето е страхотно!”. Тъкмо да отмине, Гошко чу още нещо, което го накара да спре. „Даааа, водата сигурно ще бъде много топла и чиста!” И ето още едно приложение на водата – да ходиш на басейн или море! Значи ето, че водата може да си използва и за веселба!

Но с какво водата е чак толкава значима, че да е жизненоважна? Жоро влезе в час по биология. Темата на днешния урок беше: как да се грижим за растенията. Учителката започна да говори за това, че най-важната грижа за растенията се състои в това те да бъдат редовно поливани с вода. А, отново вода! Жорко си спомни колко красиво ставаше цветето му, когато го поливаше. За него цветето му беше като приятел – всеки ден си разговаряше с него и го гледаше как расте... Единственият път, когато забрави да го полее беше тогава, когато замина на море. Когато се върна, цветето беше увяхнало и нищо не можеше да се направи по въпроса. Гошко плака за милото си другарче дълго време... Ето защо водата била толкова важна!

Последният звънец би и децата се затичаха към вратата. По традиция деня преди ваканцията, всички се мокреха със шишета или балони, пълни с вода. И тази година не остана по-назад. Единствен Гошко отказа да участва във веселбата този път, защото започна да осъзнава, че е по – добре водата да се използва с други цели, вместо да се разхищава...

Водата е едновременно източник на живот и природно бедствие. Както може да спаси даден живот, така може и да го погуби! Пресъхналата уста на човек, озовал се в пустинята моли за оазис и би дал всичко за капка вода, докато индиецът, чието дете е починало при наводнение, я проклина. Хората, дали своя живот, за да засадят плодове и зеленчуци се молят за капка дъжд, който до помоге за покълването им. Докато други хора се косят и се чудят защо при тях вали непрестанно и по този начин им удавя труда...

При всички случаи водата е много повече богатство, отколкото бедствие. Това беше разбрал малкият Гошко... Но имаше още много неща да учи... На излизане от училище изведнъж заваля. Започна капка по капка, а после се засили и заваля проливен дъжд. Гошко нямаше нито дъждобран, нито чадър. Ами сега? Целият щеше да се намокри и може би дори да настине... Май  водата не е толкова хубава, колкото изглежда... Гошко тичаше по мокрите улици, а дъжда нямаше и намерение да спре. Най-накрая успя да се подслони за кратко време под една стряха. Там Гошко видя двама влюбени, който най – спокойно си стояха под дъжда и не виждаха като че ли нищо и никого другиго. Гошко се възхити на двойката – те се наслаждаваха на всеки един миг, пееха и танцуваха под дъжда! Гошко гледаше и се чудеше защо нещо толкова чисто колкото капките дъжд, при контакт със земята ставаше кално и мръсно. Нима това беше някакъв знак? С тези мисли малкото момченце продължи своя път вече не толкова нещастен от факта, че вали. Когато стигна до съседската къща, Гошко се спря и се заслуша в разговора на съседите. Жената се беше ядосала много и последното нещо, което Гошко дочу, беше: „Чашата преля! Събираше се капка по капка, но сега вече преля!” Гошко беше озадачен за каква чаша и каква вода ставаше въпрос. Когато се прибра, той разказа на майка си за случилото се. Тя му обясни, че това е израз и означава, че на някого му е омръзнало от нещо. Тогава Гошко направи връзка и разбра какво е искала да каже жената. Когато ромолеше беше приятно, но капка по капка започна да вали още повече, т.е. нищо прекалено не е хубаво. Ето защо и жената се караше.

Свечеряваше се. Майката на Гошко го помоли да полее цветята и да нахрани кучето. Навън беше топло и задушно. Кучето едва дойде пред вратата. То беше изплезило език... очите му молеха за вода... Гошко веднага му сипа вода в паничката и кучето започна да пие жадно. Ето, че и то не може без това земно богатство – водата. Да не говорим, че онзи ден Гошко беше отишъл за риба с баща си и се беше замислил какво би станало, ако я нямаше водата. Рибата щеше да измре, а реката щеше да бъде просто един ров. Колко много неща зависеха от водата!

Така Гошко научи много полезни работи за водата. Вече ще бъде доста внимателен – ще пуска кранчето на мивката лекичко, колкото да може да измие чиниите, ще се къпе по-бързо, няма да се мокри с вода и ще обясни и на другите деца да не правят така... Също така няма да замърсява водата с  най-различни отпадъци, защото в противен случай се появяват болести и зарази. Наистина, това са малки действия, но нима не започва всичко от малките неща – стъпка по стъпка, капка па капка? Само постоянство се изисква...

Ако всички се осланяме на тази мисъл, рано или късно годишното разхищение на вода ще се намали. А имайки чиста вода, има и хора, животни и растения. Има, и ще продължава да има...