Капка по капка

В�а �а. Една дума, чиято стойност всеки ден забравяме. Вали ситен дъжд, стича се по прозорците. Измива нечистота, с която ние хората всеки ден вредим на Нашата природа-майка. Гледам капките, като малки бебешки сълзички. Толкова невинни. Изведнъж дъждът се усилва. Чувам го все по-силно да трака по прозорците. Чувствам силата му. Поглеждам навън, вали толкова силно, не бих могла да различа отделните капки. По улиците се стичат огромни „реки”, влачат със себе си нашата пепел, нашите грехове, нашата болка. Все едно вали, за да ни прочисти. Чувствам се толкова малка сред милиардите капки. Не ги ценим. Те са толкова кристално чисти, а ние всеки ден по един или друг начин заличаваме тяхната невинност, тяхната прозрачност. А дъждът вали и не спира, поглеждам часовника. Късно е. Лягам си, усещам хладнината, коята дъжда ми донесе, цяла нощ чувам неговия шепот. Говори  ми на хиляди езици. Небето цялата нощ плака, задето така безрасъдно убиваме неговите капки-деца. Сутрин е. Излизам рано, толкова е свежо навън, лябимите ми люлаци са покрити с пролетна роса. Отново кристални капчици. Замислям се, че всичко е вода. Целият наш свят, целият наш живот. Тя ни заобикаля навсякъде, дори нашият организъм е съставен от значителен процент вода. Всяко живо същество съществува, само при наличието на тези капчици, чиято стойност не можем да оценим. Вода. Да, нея я има. Но ние всеки ден я замърсяваме малко по малко. По този начин я заличаваме, все едно отричаме важността й. Тук е парадоксът, не бихме могли да съществуваме без нея, но все едно целенасочено се опитваме да я премахнем от нашия свят. Отнемаме нейната невинност, нейната чистота. Тя се превръща в една мътна вода. Вече не е така привлекателна, вече е напълно непотребна. А водата е с огромно значение за цялата наша планета, за цялата ни околна среда. Водата е богатството, от което нямаме право да лишаваме идните поколения. Недопустимо е да отнемаме нечий нормален начин на живот. А с настоящите си необмислени действия правим точно това – замърсяваме това, което не е даденост, не е лично наше. По този начин отнемаме възможността един ден и други да се радват пълноценно на това огромно богатство. Капка по капка, водното ни богатсво се разраства, но и същевременно намалява. Тези чисти дъждовни частици са храната за нашата земя. Без тях нейното съществуване е немислимо. Ако съумявахме да съхраним правилно всяка една дъждовна сълза, нямаше да слушаме дискусии за недостик на вода, за замърсена вода...Нужно е да се замислим навреме, защото замърсяваме в пъти повече, отколкото да пречистваме нашето водно богатство. Безотговорни сме. Не мислим за утрешния ден. Мислим само за днешния.

Капчици, събрани на куп, превърнати в ручейче, прерастнали в река, влели се в море, достигнали до необятния океан. Толкова голяма е тяхната сила. Един път от капка до океан. Нямаме право да рушим този ритъм, да навлизаме в територии, които не са наши. Да се намесваме в неща, които не сме в състояние да сътворим. Точно поради тази причина трябва да ги ценим, да ги пазим, да ги Боготворим...не целия величествен океан, с неговите стотици литри вода, а всяка една капка. Всяка една капка, от която водното ни богатство се състои.