Надигнах се мързеливо. На кой му се ходи на училище в края на юни. Но нямам право на избор, и влизам в банята. Пускам крана и пред очите ми водата се процежда по ръба на мивката, капка по капка. Чудя се дали все още не сънувам. Мигвам.
Кап- кап. Пред погледа ми се блъскат форми и цветове. Постепенно от тях се оформя образ на малко дете. Мигвам. Детето вече е голям човек. Даже малко прилича на мен. То пуска вода от крана, точно както аз преди малко. Но след това образът му изчезва, а водата продължава да си тече. И в този поток се виждат мръсни петна, малки шарени рибки, обърнати с коремчетата нагоре, и много други неща, който доста приличат на познатите ни предмети от ежедневието- бутилки и консервни кутии.
Кап- кап. Замислям се. Ако си представим, че водата можеше да мисли и говори, какво ли би казала?! Вероятно нещо не много хубаво. Особено тази в големите градове, и в каналите, пълни с боклуците на милярдни световни столици. Но да не се отклоняваме от самите себе си. Или по- точно от нашата страна. И тук, макар че България не е голяма, има огромни водни замърсявания. Почти никой не се замисля, когато хвърля досадната опаковка от чипс на място, където повечето хора няма да забележат- в реката, минаваща през центъра на града. Иронично или не, специално в моя град, въпреки че, както казах, реката минава през центъра на града, никой не се заглежда. Оправданието е, че „всички го правят“. Дежурното оправдание, щом става дума за каквото и да е замърсяване. Но щом всички го правят, нима трябва и ние да го правим?! Повечето хора около мен- във фейсбук и из целия интернет обясняват колко са различни от другите. Как всеки е уникален сам по себе си. Защо тогава хората предпочитат да се сливат със стадото, питам аз. И все още нямам отговор на този въпрос.
Кап-кап. Преди малко се чудех какво ли би казала водата ако можеше да говори. Повечето от вас не биха и помислили, че това е възможно. Но благодарение на един японски учен, Масару Емото, до нас достигат посланията на водата. Тя наистина говори, макар че ние не разбираме езика й. Според господин Емото, водата може да разбира кога сме щастливи, гневни или просто тъжни. Влият й също така и различните стилове музика и определени думи. Според всички тези признаци се оформят различни кристали. Някои са доста грозни, точно както това, което влияе на водата. А други се превръщат в красиви, симетрични форми. От това можем да си направим извод , че трябва да обръщаме повече внимание на водата във всичките й форми и агрегатни състояния. Антоан дьо Сент Екзюпери, който за мен е един от най- мъдрите писатели, е казал: „Вода! Ти нямаш нито вкус, нито цвят, нито мирис! Човек не може да те опише, а само те вкусва, без да те проумява.Ти не си необходимост за живота,ти си ... самият живот!“
Кап- кап. Продължавам по хода на мислите си. Сякаш ги виждам как като малки топчици се търкалят по безкраен път, поели към мистериозна светлина в полумрака. Нима ние всички не се намираме на едно такова място, потънали в неведение за собствените си природни богатства, вторачени в грешките и лошите постъпки на другите. Нехаем за водата, и макар че две-трети от Земята е вода, това не означава, че тя е безкрайно много. Нищо не е вечно, както обича да казва баща ми.
Кап- кап. Следващата мисъл, и вече съм все по- близо до светлината в тунела. На стената в стаята ми като че ли от векове се мъдри един плакат с видовете риби в морето. Досега не му обръщах внимание, и го приемах просто за поредното досадно нещо, което се налага да забърсвам от праха, но сега се загледах и осъзнах, че морския свят е нещо невероятно. Там има създания, за които не бихме могли и да сънуваме. Най- мистериозните истории са свързани с водата. Или за да съм по- точна- с морето и океана.Още в Библията, живота се ражда и след това бива погубен с помоща на водната стихия. А според днешната наука, в началото водата е покривала всичко, което днес виждаме около себе си. И постепенно, първите животни са излезли на сушата и така се е зародил живота. Не съм сигурна на коя теория да вярвам- на научната, или на тази, подкрепяща писаното в Библията. Но знам едно- и в двете участва водата. А това е още едно доказателство за моите твърдения.
Кап-кап. Остава ми още съвсем малко до края на тунела. Наскоро ми се наложи да напиша съчинение по химия – нас деветокласниците още ни оформят– и попаднах на текст, според който още в миналото хората са почитали водата. Посвещавали са й приказки и митове. Всички сме чували за живата вода. Според мен тази приказка не е случайна измислица. Даже смятам, че нищо не е случайно, щом се отнася до приказки. Всеки автор, бил той древен, или съвременен, използва мотиви от собствения си свят. От това, което го заобикаля. Значи може би наистина е имало жива вода, или поне нещо, подобно на нея. За съжаление, никога няма да узнаем. Да се надяваме, че много скоро някой ще успее....
Кап- кап. Вече съм съвсем накрая и виждам само и единствено светлина. Опитвам се да зърна нещо, но блясъкът е прекалено силен. Търкам очите си продължително и щом свалям ръцете си, пред погледа ми се появява силует. Доста познат....
Събуди се, започна вече и над мивката да заспиваш. Ако не бях дошла да проверя, щеше да стане наводнение. Бързо си измии зъбите и се обличай да те закарам. Закъсняваш. – Мама излезе от банята почти тичешком и ме остави сама с мислите ми. Докато старателно търкам зъбите си, размишлявам. В крайна сметка какво можем да направим за водата- нашето най-голямо съкровище?! На мен вече ми хрумнаха стотици идеи, повечето от които започват с „ Да спра крана, защото докато се отнасям в мислите си, правя точно това, което не трябва“. Добре, де шегувам се. Но наистина имам идеи. Да ви ги кажа? Не, няма да стане. Измислете си свои. Иначе ще загубим нещо, което няма как да върнем. Хрумна ли ви нещо вече? Хайде, направете го, какво чакате!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!