Още преди хилядолетия човекът е бил омаян от водата – може би оттогава хората застават на морския бряг и се чудят откъде идват вълните и какво има зад далечния хоризонт. Той бил смаян от безкрайния му простор и от силата на прибойната вълна, която непрекъснато връхлита на брега дори и в тихо време. Но и в онези далечни дни морето е всявало страх. Там са се криели богове на бурите, чудовища и неизвестни опасности. Ужас го обземал, когато разяреният океан стоварвал ураганните си вълни върху крайбрежните скали. Но в трудни дни, когато не достигало дивеч, океанът хранел човека. Човекът започнал да се страхува от него и да му се покланя. Той го заселил с богове. В пяната на прибоя се раждали блестящи от красота богини, върху вълните безгрижно играели съблазнителни сирени, а в тайнственото подводно царство живеел богът и повелителят на моретата Нептун. Трябвало да минат много векове преди човекът да дръзне да се откъсне от земята. С течение на времето вярата в боговете изчезнала, но океанът не изгубил очарованието на тайната. Минали столетия. Широките океански пътища били пропътувани и изучени.
Ние все още сме омаяни от морската шир, въпреки че много от нейните загадки са вече разкрити. Днес прелитаме над най-големия океан, без да се замислим дори за секунда. Търговски кораби с всевъзможна форма и големина кръстосват моретата и пренасят храни, горива, суровини и промишлени стоки.
Водата е жизнена необходимост за човека, животните, растенията, за цялата природа. Водата е от първостепенна, жизнена необходимост за съществуването и развитието на човека, на обществото. Нейното използване датира от самата му поява. Всеизвестно е, че човек не може да замени водата с нищо, така както не може да я създава изкуствено в значително количество. Ето защо водата е незаменим ресурс.
Човешкият организъм се състои предимно от вода и процентното и съдържание е почти същото, както в земната повърхност. Следователно когато учените ни уверяват, че в крайна сметка сме част от Земята, не става дума само за художествена метафора. Дори кръвта ни съдържа същия процент сол като океана, където се зараждат първите форми на живот. Нищо чудно тогава, че водата има такова огромно значение на символ в повечето религии – от водата на християнското кръщение до светената вода на живота в индуизма.
До неотдавна много хора мислеха, че във водата се крие вълшебното ключе към бъдещето. Смятаха, че тя ще ни храни, ще дава енергия за домовете ни и ще ни доставя полезните изкопаеми, които привършват на сушата. Днес знаем, че това съвсем не е така. Наистина, водата може да предложи много неща на човека, но в замяна се нуждае от внимание и грижи.
В многовековната си история човечеството е използвало и продължава да използва щедро предложените му от природата богатства. В течение на хилядолетия обаче хората с безразсъдно разточителство са разпилявали природните богатства, вземали са много повече, отколкото без тяхната намеса природата може да им даде. Усилената стопанска дейност на човека постепенно е опустошавала цели райони от земната шир, похабявала е прекрасни природни кътове, обричала на гибел много видове растения и животни. Въоръжен с много знания и техника, открил и овладял редица природни закони, в непрекъснатия си стремеж да е господар на природата, човекът е нарушавал изграденото от милиони години биологично равновесие, съществуващата хармония между съставките на природата.
Дълги хилядолетия всичко е било кристално ясно на човека. Нужни ти са дърва – върви и си отсечи. В безкрайните гори те са безбройно много. Нужна ти е нива – изкорени и изгори най-близкия пущинак, или слаба реколтата от изтощилата се земя – изгори парче земя. Сетне може да го изоставиш и да запалиш друго. Необходимо ти е мед или желязо – копай руда. Вземай, разбира се, най-богатите с метал руди. Останалите хвърляй! Какво ще се церемониш или хабиш напразно сили. Нали от руди са образувани цели планини. Различните отпадъци хвърляй в реката – течащата вода ще ги размие и отнесе надалеч.
Човекът е свикнал да смята своята планета за приказно богата, за неизчерпаем склад, който е давал и вечно ще отпуска в необходимото количество енергия, материали и хранителни продукти.
Около 97.5 % от общото количество повърхностни води са в Световния океан. Той играе огромна роля в живота на човека. И колкото повече човек навлиза в океанските глъбини и разкрива неговите тайни (не случайно го наричат „Великото Неизвестно” на планетата), толкова повече ще нараства неговото значение за бъдещето развитие на човечеството.
Днес в океана и моретата се изливат отпадъци от човешката дейност, които замърсяват природата капка по капка: канализационни води, отровни химически вещества и минерални торове, пестициди и тежки метали от реки, ветрове и дъждове се носят неспирно към моретата и океаните. Нефтените и други замърсявания убиват планктона, което оказва отрицателно въздействие на производството на кислород, а заедно с това е една от причините за унищожаването на морската флора и фауна и особено на рибното богатство. Без планктона в океана и без горите на сушата не би имало кислород в атмосферата, няма да има и живот на планетата! Затова да се опазва чистота на Световния океан значи да се пази животът на планетата!
Основна причина за замърсяване повърхността на водните басейни е изхвърлянето в тях на отпадни води от промишлените предприятия, от комуналното и селското стопанство. Освен това, неразложените остатъци от изкуствени торове и химични средства за борба с болести и неприятели по растенията, се измиват от почвата и попадайки във водоемите, също ги замърсяват.
Голям проблем е и изсичането на горите. Унищожаването на горите може да повлияе на водния цикъл. В гората – и особено в тропическите гори – се съхранява повече вода, отколкото в езерата.
Добра, щедра и красива е нашата Земя. Но когато се разгневи – става страшна и жестока. Наводнения, земетресения, циклони, вулкани, лавини... Милиони загинали, не по-малко осакатени физически и духовно хора, неописуема човешка мъка и неизчислими материални щети. И това е само малка част от последствията, с които природата си връща. Има последствия, които дори и учените не могат да си представят.
Затоплянето повишава темпа на изпаряване и валежи. Освен това с повишаване на температурата нараства количеството на водните пари в атмосферата, а това увеличава парниковия ефект и още повече ускорява процеса. Глобалното затопляне не само повишава температурата в полярните райони по-бързо, отколкото в тропиците, но може да промени начина, по който Земята постига равновесието между топло и студено. Глобалното затопляне предизвиква и покачване на морското равнище. По-високите средни температури водят до топене на ледниците, до освобождаване на вода от ледената покривка на Антарктида и Гренландия в океаните и до топлинното увеличаване на обема на морето със затоплянето на водите му. Учените твърдят, че съществува вероятност затоплянето на океаните да увеличи силата на ураганите, тъй като дълбочината и температурата на горния слой на океана са най-важният определящ фактор за скоростта на вятъра при ураган. По-силни и чести бури, идващи от океана към сушата, на свой ред ще увеличи вредните последици от покачването на морското равнище, тъй като по време на буря морето напредва по-навътре в сушата.
Океанът заслужава нашата благодарност, както и нашето уважение. От каменната до космическата ера той е задоволявал основни нужди на човека. В резултат на кръговрата на водата неговият обем представлява практически един неизчерпаем запас от вода както за човека, така и за всички други организми – от бактерията до кита. Хилядолетия наред безброй милиарди микроскопични водорасли в окъпаните му от слънчева светлина води помагат за попълването на запасите от кислород в земната атмосфера. От хилядолетия океанът служи като удобен път за международни превози. В буквален смисъл океанът е последното убежище на човека.
Трябва да се научим да не ловим прекалено бързо и прекалено много, в противен случай ще дойде време, когато няма да хванем нищо. Ние никога не ще успеем да „стопанисваме” водата както трябва, ако продължаваме да изливаме в нея всичките си отровни отпадъци. Петролът от сблъскването на танкери съсипва плажовете. Морските птици загиват, когато танкерите промиват резервоарите си нелегално в морето. Дори изкуствените торове и инсектицидите, които използваме, за да повишим добивите си, отиват най-накрая в морето. Днес учените ги откриват в телата на пингвините от Антарктида, на дълбокоокеанските риби и на тихоокеанските птици. Опасните химикали не могат просто да бъдат изсипани в морето и забравени. Те винаги се появяват някъде отново.
Може би трябва да се поучим от допуснатите в миналото грешки и да действаме много внимателно. От океаните можем да получим голяма част от нужната ни храна. Те крият огромни резерви от полезни изкопаеми. А един ден биха могли да ни дадат и нов източник на енергия. Но те не ще успеят да сторят нищо, ако не се погрижим за тях.
Дъждът ни носи дървета и цветя, сушата – зейналите пукнатини в земята. Езерата и реките поддържат жизнените ни сили, те текат във вените на планетата, а оттам – в нашите. Ние трябва да им позволим да изтичат капка по капка също толкова чисти, колкото са дошли, а не да ги тровим и пропиляваме, без да се замисляме за бъдещето.
Няма човек, който, веднъж видял морето, да не го обикне. Но любовта бива различна: при едни тя е егоистична, а при други безкористна. Казват, че има и сляпа любов. Всеки трябва да цени, уважава и обича Световния океан. Трябва да се стреми да узнае за него колкото се може повече, тогава отношението ни към това чудо на природата ще бъде осъзнато и ние ще престанем волю или неволю да му нанасяме вреда. Водата е само една, тя принадлежи на всички и на никого.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!