Капка по капка

З�н някои хора земята, въздухът, огънят и водата са четирите елемента познати от древно учение. Други хора може би биха ги причислили към групата на простите дадености, които ние- хората, така или иначе си мислим, че притежаваме и можем да управляваме по начин най-удобен за нас. Много малко хора биха си задали въпрос за водата и по-точно какво е тя за тях.

В днешно време почти никой няма време да задава към себе си важни въпроси, които надграждат обикновенния ежедневен битов облик. Това не е чудно. Когато един средно статистически човек работи на две места и целият му ден и част от нощта може би са заети с това да може да издържа своето семейство, но дори и да работи на една място, човек се чувства изтощен. Силите му всякаш са изчезнали. Те са били изпити още преди утрото да настъпи и то само защото денят ще започне, както всеки друг скучен ден. И точно в този момент, когато човек се чувства по този начин всичко изглежда някакси песимистично. Да, но не е така. Тук веднага се появява красотата на нещо, което има способността да върне жизнеността на човек. Това нещо е природата.

Всеки един човек, независимо от това колко е богат или беден, има нужда да се оттърси от своето ежедневие в даден момент от годината. Хората предприемат пътешествия на път към желаната почивка. Самата тя е свързана с красивите места на природата. Най-честото и най-желаното за посещаване място е морето. Човек се чувства толкова малък, когато види красотата на безкрайното синьо стелещо се в краката му или биещо се само със себе си. Красота и мощ събрани на едно място са способни да смирят и облагородят човек. Той добива нови сили. Може би има дори и по-чисти мисли.

Хората обичат и планината. Да, разбира се че и тя е прекрасна. Катерейки нейните стръмности и изкачвайки я най- накрая човек отново се спира за почивка. Това място, което всеки би избрал е край тихото поточе или малката рекичка, която румоли между дръвчетата, нежно се стиля по камъните и всякаш съвсем безвучно рисува шепота на някой току що паднал изумрудено зелен дървесен лист. Точно тази картина със всички тези шумоленета карат вътрешния Аз на човек да заживее щастливо. Спокоиствието, което водата дава е безценно.

Водата е толкова чудна и мистична. Хорат се опитват да създават изкуствени водопади или други подобни. Човек не може да бъде такъв съвършен творец като природата. Натуралните води превърнали се в забележителност, които не са докоснати от човека са най- прекрасни. Не е случайно колко много пъти в една календарна година те биват посетени.

Доказано е колко неистово човек се нуждае от вода. Дори и в градовете и селата са построени фонтани или малки езерца. Хората са щастливи, когато в горещия ден в обедната си почивка могат да постоят до някои фонтан и слушайки падащите капки в малкия басейн те да облагородяват своя дух.

Водата освен, че има способността да успокоява съзнанието на човек, има и способността да поддържа нормалното функциониране на човешкото тяло. Човек пие вода, за да живее. Тя може да приеме енергията му. Тя може и да го пречисти.

Водата е ценен ресурс. Тя ни дава много. За да има кръговрат обаче и ние трябва да й отвърнем с нещо добро. Предпазвайки водата ще предпазим и себе си. Някои хора вече осъзнават това. Те стават пестеливи и се опитват да я съхраняват. В съвремието ни нашата социална ангажираност трябва да се концентрира не само към една точка от плана за изпълнение, а към целия план.

Водата е прекрасна и безценна. Ние трябва да я пестим, обаче. Когато всеки един от нас запомни, че докато слуша песента на Елица и Стунджи- „Вода” и междувременно чисти своята къща не е нужно всички кранчета да бъдат пуснати и в тон с песента да текат. Правим ли обратното ние вече ще сме поели по правия път.