Капка по капка

Предложения за енергоспестяване и рационално  използване на минералните ресурси в моя роден град – Велинград

България притежава хидротермични ресурси, уникални по своето съдържание и известни със своите лечебни свойства. В северна и средна Европа почти няма минерални извори. Разделната граница е Карлови Вари. На юг от него започва увеличение, като по-обилни са минералните извори единствено в Северна Италия.

България притежава два пъти по-вече по количество минерални води в сравнение със световните минерални ресурси като цяло. Нашата страна разполага с над 1600 извора. От тях 400 са с уникални лечебни качества. Българските минерални води и калонаходища нямат еквивалент и аналог в Европа. Факт е, че България в това отношение няма конкурент . 

Ако има райско кътче на земята, то е в планината на Орфей – Родопите!

Сред дивните родопски възвишения на Чепинското корито, богато надарено от природата с красоти, се спускат буйни реки, вдълбали се в недрата на планината, образуващи чудни скалисти проломи.

Родопите са планината, която е известна не само със своята природна красота, но и с това, че в нея са концентрирани голяма част от минералните лечебни извори на България. 

Родена съм в малък град наречен Велинград, разположен в сърцето на Чепинското корито. Велинград е разположен в западната част на Чепинското корито –една красива пазва в северните склонове на Западните Родопи. Града е разположен на 780м. над морското равнище. Чепинското корито представлява вътрешна планинска падина със своеобразна форма. Тази падина се е образувала в резултат на дълбоки разломявания на земната кора, появили се преди Плиоцена. При стъпалческото пропадане на пластовете се е образувало понижение, което при Плиоцена е било заето от водите на сладководно езеро. По разломните зони и пукнатини са намерили път термалните води и се наредили термални извори.

По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Щедростта на природата се подчертава с наличието на минералните води, които по количество и разнообразие нямат съперник в нашата страна. Общия дебит на 80-те минерални извора в града е 170л/сек.

Общата площ на водоносния басейн е около 800кв. м. Разломно-дренажната зона на басейна се проследява по западния бряг на Чепинското корито и северния ръб на Родопския масив. В границите на тази зона пространствено или хидрогеохимически се проявяват и обособяват следните термални находища: Чепинско, Лъдженско и Каменско. Водоносния басейн е с класически и уникален характер. Класически  поради това, че в него се проявява почти цялата естествена хидрогеохимическа гама и уникален поради огромните си ресурси и необикновеното съсредоточаване на техните находища на една малка територия

При изследването на термалните води в град Велинград е забелязано, че температурата на водите се повишава от юг на север. Докато температурата на Чепинските минерални води е 48°C, на Лъдженските тя е 52°C, на Каменските  е 89°C. При увеличаване на температурата се намалява  алкалността на водите, изменя се техния състав, като се увеличава минерализацията. Променя се  същевременно и йонния им състав. Във водите с по-ниска температура преобладават хидрокарбонатните и карбонатните йони, а в горещите- сулфатните, в които се повишава съдържанието на сероводорода и хидросулфида. Водите са бистри и безцветни. Тези в кв.Чепино спадат към радиоактивните, а с мирис на сяра са тези в квартал Каменица. А общата им минерализация е 800 мг/л. Минералните води в Лъджене съдържат минимални количества радон. Установено е, че най-горещите води съдържат най-голям процент натрий, флуор, хелий и метасилициева киселина. Чепинското находище има сравнително ниска радиоактивност, но е с колосална радиоактивна мощност, поради факта, че има огромни количества открити, а може би и неоткрити минерални извори

Лечебните свойства на минералните води от Чепинския край са били известни още от древността. Римляните са имали балнеологични съоръжения, за които говорят намерените останки от стари каптажи и водопроводи за минерална вода. Балнеоложкото дело и оздравителен туризъм в последните десетилетия се развиват с ускорени темпове. До 2000г. голяма част от некаптираните извори изливаха свободно водите си на повърхността. Не можем обаче да кажем, че минералните води се използват напълно рационално. Минералната вода е национално и световно богатство, тя е жизнено важен ресурс, който трябва да се опазва и да се инвестира разумно за  оползотворяването й.

Все още  част от минералните води се използват за хигиенни нужди чрез седемте градски бани. Не рядко явление е този ценен минерален ресурс да се използва за битови нужди, дори за  домашно приготвяне на консерви.

Тази ценна геотермална енергия може да се използва оптимално. Основната идея е относително постоянната температура на минералната вода да се използва за топлофициране на град Велинград. Това би довело до екологично чист начин на отопление (90% от гражданите използват дърва и въглища, които замърсяват въздуха с въглероден диоксид)

Единствено училище „Христо Ботев” в кв. Каменица използва водите от извор „Власа”( 89°C ) за отопление през зимния сезон.

Един от начините за извършване на топлофикация на града е изграждане на термопомпи. По аналогия на водните помпи, термопомпите изпомпват енергия от околната среда. Термопомпата се състои от два топлообменника, компресор и едно стеснение, наречено дросел. Така отнемайки малко количество енергия от голям обем околна среда, да се компресира от компресора и да се подаде голямо количество енергия на малък обем вода, която да стопли дома, офиса или битовата гореща вода. Достатъчно е да има гарантирано количество подземна вода и два кладенеца минимум по 30м. дълбоки. Посредством потопяема помпа, поземната вода от единия кладенец се изпомпва в термопомпата, където се „охлажда”, тоест – отдава топлинна енергия и след това се връща във втория кладенец, намиращ се малко по-надолу по водоносната жила, за да запази баланса на подземните води. „Изпомпаната” топлинна енергия се „компресира” и след това се „напомпва” в отоплителната станция. Този процес се характеризира с един коефициент, наречен „фактор на конверсия”. Той показва срещу какво количество електрическа енергия, използвана от компресора, колко топлинна енергия сме „откраднали” от околната среда. Факторът на конверсия зависи пряко от конструкцията на термопомпата и е в пряка зависимост от температурата, която термопомпата подава към отоплителната инсталация. Друг начин за извършване на топлофикация на града е така нареченото римско „лъчисто” подово отопление.

Само осъзнатата дейност на хората може да осигури хармоничното развитие на природата и обществото. Целият индивидуален и обществен живот на човека се гради напълно на природните източници. Със средствата на науката и технологиите може да се изгради ценностна система, ефективно да използват енергийните ресурси и да не се  допуска унищожаване на природата.