Реката морна, бавно, но плавно в улей се спуска, рибки в ней плават - умират болни, завод дими над река- пенлива- сипе с отрови водите и бистри. Рибки умират-реката страда, по-замърсена от вчера даже, за дъжд се моли, въздух да вдиша. Върба над нея пак кърши клони, от зло човешко да я предпази, отрови мръсни, боклук – изсипан, хората хвърлят в нея на воля, реката вече стана зелена, с черен оттенък от тез отрови.
Море- прекрасно, така просторно, вълни пенливи и неуморни, тъй необятно, така красиво, защо се мръщиш тъй неспокойно? Защо вълни в скали разбиваш, тъй бурно си и неблагосклонно? Навярно нефтът те задушава, рибарски мрежи тебе ограбват и водолази във дълбините, ровят богатствата ти неземни. Хора поглъщаш, без милост даже, нима ни връщаш дето от тебе грабим богатства, кораби плават, хвърлят отрови в водите морски.
Рибките твои дето живеят в дълбините ловим на воля, морски сирени рибари отвличат, веднъж запели – вече не виждаш. Кораби тежки по тебе плават, врява човешка ехото спира, делфини – жертви на злоба човешка, в делфинариум човек ги обрича- за детска радост, за хорска глека, веч от морето са тъй далече- затворени в клетки човек на тъга ги обрече.
Гларус напява прощална песен, чайки сломени летят на воля, плачат с морето, което страда, тъй уморено вече от хора.
Води непокорни наред се стелят, и дъжд проливен тъй дълго чакан, но хора лоши все ги преграждат, в корито скриват, с диги затварят и те не могат на воля да плават тъй непокорни, тъй неуморни. За свободата си те копнеят, молят за милост, за да живеят.
Заводи димни бълват отрови, водите морни бавно пресъхват. Нима човекът без вода може?! Нима със стомна на чешма чудна мед и масло с длани ще пие?! Нима със таз жажда неутолима човекът може така да живее?! Не! Не може- водата е бисер, камък скъпоценен в океана безбрежен, на света за нищо е незаменима, само водата лекува жажда неутолима.
Водата е неземно богатство, глътка вода се равнява на шепа живот. А ние не я ценим, не я пазим чиста, замърсяваме водите и и те капка по капка пресъхват. Съзнателно или не унищожаваме живота, който е в тях, защото рибките, рапаните, мидите също са живи същества. Не осъзнаваме , че по този начин се самоунищожаваме и правим живота си на планетата невъзможен.
Призовавам всички хора по света – пазете водата – тя е изворът на живота, без нея светът не би съществувал. Не я замърсявайте, не убивайте рибните и богатства, не изхвърляйте промишлени останки в реките, в моретата, дори в океаните.
Водата е нашето злато, нашата глъдка живот, тя е безценен дар от Бога и ние трябва да се грижим за нея, да я опазваме чиста, да направим така, че водата да я има, защото именно тя е извора на живота ни.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!