Една парола стига

П роблемът е наистина класически. Човек попада на нов, интересен уебсайт и иска да го изследва.

След първите двадесет минути опити да се регистрира става ясно, че потребителското име, което иска да използва, е заето. Паролата, която е въвел, пък е прекалено къса. Още десет минути по-късно човекът е измислил ново име и дълга, завързана парола... която никога няма да запомни.

Алтернативно - използвал е и на двете места заглавието на домашния си любимец. Или своето. Или моминското име на майка си. Което значително улеснява всички желаещи тайно да се промъкнат в акаунта му.

Всеки, чийто работен ден протича пред компютър, е попадал десетки пъти в подобна ситуация. Уебпощи, електронна преса, онлайн фотоалбуми, социални мрежи, финансови услуги, блог платформи, клубове по интереси... почти всички искат едно и също - име и парола.

И ако човек не е склонен да рискува с една и съща комбинация навсякъде, в крайна сметка се сдобива с дълъг списък на сложни последователности от символи. Които впрочем е добре старателно да заучи. Понеже с течение на времето списъкът само расте, а разписването му във файл или на хартия не е препоръчително...

Казано с други думи, идентификацията видимо се класира като един от по-важните проблеми пред онлайн компаниите.

Интернет гиганти като Google и Yahoo се опитват да решат този казус, като дават на потребителите си общ профил за множество различни услуги. Това обаче помага само докато човек попадне на някой от (вярно малобройни) сайтовете, които Yahoo и Google все още не са купили.

Едно от съществуващите работещи решения е да се използва

Мениджър на пароли,

какъвто вече има и вграден в повечето браузъри. Добрите програми от този вид автоматично попълват онлайн форми и могат да генерират порядъчно трудни пароли.

Те съхраняват всички лични данни, които сте им подали, криптирани в компютъра ви. За достъп до тях може да ви се наложи да въведете парола. Тя обаче ще е единствената, която трябва лично да помните.

Проблемът на този подход е, че той не е достатъчно универсален. Данните не ви следват сами по света на всяка машина, където биха могли да ви потрябват.

Ако искате да ги използвате някъде, трябва собственоръчно да ги експортирате на файл и пренесете на новото място. Много по-удобно би било, ако любимите ви сайтове просто се разберат и започнат да използват обща онлайн система за идентификация.

Компанията, поддържаща тази система, автоматично би получила монопол върху особено ценен ресурс - личните данни на интернет населението.

Ето защо не е чудно, че Microsoft се опитаха да превърнат своя Passport в универсален стандарт за идентификация - за щастие без успех. "За щастие", защото, за да работи добре, подобен стандарт би трябвало да е отворен и да се предлага свободно от множество фирми. Две неща, които в голяма степен важат за

децентрализираната система OpenID

Първоначално тя е замислена за разпознаване на хората, пишещи коментари в блогове. После се оказва, че работи твърде добре, за да остане ограничена само до това си приложение. Системата позволява на потребителя да се регистрира на едно-единствено място, след което да се идентифицира чрез него без проблем пред хилядите сайтове партньори.

Всеки желаещ може да стартира собствен OpenID сървър или да използва някой от многото съществуващи (LiveJournal, Verisign и AOL поддържат такива).

Веднъж регистриран при някой от доставчиците (например MyOpenID.com), човек получава собствен идентификатор - уебадрес (например pesho.MyOpenID.com). Той е и единственото нещо, необходимо за попълване в сайтовете, пред които искате да се легитимирате.

След като го получат, те автоматично ви прехвърлят към собствения ви OpenID сървър. За влизане в неговата система вече използвате паролата си - единствената, която трябва да знаете.

За легитимирането ви пред личния ОpenID доставчик всъщност няма фиксиран формат. То може да става не с парола, а дори с отпечатък от пръст или сканиране на ретина.

Няма пречка и да се използва и алтернативен механизъм като предлаганата от Microsoft система за идентификация CardSpace. Това е и една от причините голямата софтуерна компания да подкрепя отворения стандарт.

Друга IT корпорация, oбявила наскоро, че го поддържа, е Sun. Tя обаче раздава ОpenID уебадреси само на собствените си служители. Така те ще могат при нужда да доказват кой е работодателят им.

С все повече големи играчи зад гърба си ОpenID има шансове да се наложи като универсална система за идентификация. Оттук нататък стандартът има нужда предимно от едно - популяризиране сред крайните потребители. И вероятно ще го получи.