Аз съм малка водна капчица, родена от облаците, нахранена от вятъра и обичана от морето. Дойдох при теб от реките и океаните. Видях те как бързаш всеки ден, всяка нощ да живееш.
Сигурно си се замислял за това дали живееш разумно. И какво установи? Сигурно чу собствения си глас, окъпан от Егото. Не можеш да избягаш от него. То води живота ти много често, но изборът е твой.
Не зная мислил ли си за това колко много мои сестри малки и големи, родени от красотата на обновяващата се природа са дошли до теб. И дали те са повече или по-малко година след година.
Ти, Човек живееш заедно с нас и други хора. Ние сме част от природата – част от твоята среда. Но когато ти бързаш да живееш сътворения от теб живот ти си сам. Толкова сам, че отстрани трудно ни виждаш. Не ни забелязваш, дори когато жегата изпие и послените от нас някъде там и земята в отговор се напука, а растенията изсъхнат. И говориш ли говориш. Само с това нищо не можеш да промениш. Това, което можеш е да избереш промяната в себе си. Тя е най-трудното за теб, защото са много онези “невидимите” ограничения, които твоето Его създава. Но животът няма да те чака. Той ни променя всеки ден. От нас оцеляват все по-малко и по-малко.
Ние те виждаме. И те усещаме тогава, когато все повече и повече от моите сестрички се губят, защото слънцето се оказва много по-силно от нас. Защо е така? Отговорите са в теб и в нас. Слънцето, което ни топи става все повече и повече, защото болката от замърсяването ни расте. Ти не можеш да я усетиш, не я виждаш. Но нея я има в моретата и океаните, където рибите измират, а бреговете почерняват от човешкия боклук. Нима няма друг начин да съществуваме заедно? На планетата Земя има място за всички. Всеки от нас има своята мисия. Нашата е да сме част от красивата природа, която с чистотата си дарява щастие и здраве за теб, Човек.
Ние не очакваме благодарността ти. Тя е въпрос на твоят избор, на твоето сърце и твоята мъдрост. Ние можем да живеем заедно. Това зависи не само от нас, а и от теб. В мен има много живот и в теб също. Но първо трябва твърдо да решим как да го живеем.И да го осъществим безрезервно. С мисълта, че на тази земя сме се родили, за да сме заедно. И повярвай ми, тогава ти няма да бъдеш сам. Тогава заедно ще създадем своят свят, онзи свят, което е причината за нашето раждане.
Аз ти предлагам сърцето си и това на многобройните мои сестри. Приеми ни и ни обичай. Пази ни, защото само така можеш да запазиш и себе си, а всяко следващо твое поколение ще бъде по-щастливо да расте и да се развива в нашата обич – обичта на капчиците и мъдростта на нашето единство водата.
Помисли върху това Човек! Ние правим своя избор. Очакваме твоя.