Капчица

Прозрачна като сълза водна капчица се провира от натежалия облак към зажаднялата земя. Бърза, за да се потопи или слее и отново да поеме дългия път на водния кръговрат. Където докосне сушата - ще поникне зеленинка, но може и точно тя да прелее в буйната река; ако скочи в океана, може да се окаже на водния гребен със смели сърфисти, но може и да издигне вълната - цунами... малката игрива дъждовна капчица.

Водата съпътства житейския ни път - от раждането до смъртта и толкова сме свикнали с тази жизнена потребност, че се замисляме върху произхода й само, когато я няма или е с влошено качество. Водата е навсякъде около нас  и вътре в нас, живот без нея е неосъществим - поне за нас - Земляните. Когато се придвижваме , независимо дали е пеша или с някакъв транспорт, ние се любуваме на речни меандри или тъмни океански води, на бистри поточета или дори локвички със стрелкащи се попови лъжички. Покланяме  се пред умението на самобитен  майстор да укроти планинските сълзи в каменна чешмичка, отпиваме освежителна глътка от изворче със самоделна чучурка. И ако пестим всяка живителна капчица вода, ако не изхвърляме боклуци и ненужни неща в речните корита, ако имаме необходимата екологична култура, ще възпитаваме и децата си да съхранят незаменимата земна течност и за техните деца, и за бъдните поколения. Тук идва и сблъсъкът между цивилизацията  и природата - ще запазим ли водното си богатство, ако се върнем в родово-общинния строй? Трябва ли да се отказваме от новите и прогресивни технологични производства? Да се мием по-малко и въобще да занижим лична и обществена хигиена? Не е необходимо, след като успешно десетилетия вече се пречистват солени и речни води до такава степен, че могат да се ползват за ежедневни потребности, има затворени цикли на производства, създадени са пречиствателни станции на отпадните води. България не е богата на хидроресурси като Скандинавието, Канада, Русия. Но България има стотици минерални води, които не се използват за отопление на населените места, където бликат; не са достатъчни оранжериите, затоплени с тях; няма дори достатъчно басейни и обществени места, в които обикновеният човек да се докосне до природната сила на минералната вода. Не липса на „средства", а липса на ангажираност, дълг, организираност, инициативност е причината за хаотичното ползване  и недостатъчна грижа за родните води. Колко са селищата с напълно пречистване на отпадни води - и колко са на задължителен воден режим? Можем ли да се разхождаме спокойно около бреговете на софийските канали и поддържат ли се  речните корита? Какви организми има в тях? И въобще - има ли? Построен ли е нов язовир и достатъчна ли е грижата за отдавна изградените? Затова и природата ни отмъщава - с наводнени плодородни земи и пълни мазета в жилищата - а не,че е поредният катаклизъм ...

Ако уловим игривите водни капчици и ги насочим в правилната посока, ако възпитаваме децата си в любов към природата и хората, ако всеки, ангажиран професионално с Водата си свърши работата, тогава можем да сме спокойни, че тя - Водата ще я има и за тези след нас. А дъждовната капчица отново ще скача от облака и Земята жадно ще я притегля като майчини обятия.