Жозе Барозу: България стои добре в сегашната криза

Б ългария имаше силно икономическо представяне през последните години, запази много предпазлива и здрава фискална политика и стои добре в сегашната криза, отбеляза председателят на Европейската комисия Жозе Барозу след срещата си в Брюксел с министър-председателя Сергей Станишев.

Основни теми на "много открития и приятелски разговор" са били икономическата криза и енергийната сигурност.

Както и останалите страни от ЕС, България ще получи подкрепа за справяне с кризата. Европейската комисия смята да осигури допълнителни стимули за икономическата им активност. България ще получи 528 млн. евро във вид на предварителни плащания по кохезионните програми на съюза, изтъкна Барозу.

Той отбеляза привързаността на българския премиер към реформите и неговата готовност да се постигне координиран европейски отговор на кризата. Наличие на такъв европейски дух е много важен в сегашните времена, когато икономическите перспективи са мрачни навсякъде, продължи Барозу.

Като посочи, че в сравнение с доста страни в Европейския съюз България е в по-добро положение, той добави, че кризата вече засяга реалната икономика, пазарите се свиват и не е възможно България да не бъде засегната.

Ще продължим реформите в страната във всяка област, не само в правосъдието и вътрешните работи. Влизането на България в Европейския съюз е само първа стъпка по европейския път. Правили сме грешки, имаме провали, но важното е да не се спира по средата на пътя, а да се ускори процесът на реформи, каза той.

В разговора е станало дума, че трябва да има увереност, че чуждите банки няма да налагат ограничения върху дейността на банковите си клонове в други страни, включително в България.

Обсъждането на проблеми около енергийната сигурност е станало в светлината на неотдавнашната газова криза между Русия и Украйна.

Приоритетът сега трябва да е да не допусне нова криза, но също да се види какви са най-добрите начини за разнообразяване на енергийните източници за Европа, включително за България, за модернизиране на българската енергийна инфраструктура, за да е свързана тя с останалата част на Европа, посочи председателят на ЕК.

В допълнителен план на Европейската комисия се предвижда за енергийни проекти да бъдат отпуснати 3,75 млрд. евро непохарчени европейски средства за спешни енергийни проекти. В него са предвидени 40 млн. евро за връзка за втечнен газ между България и Гърция и 10 млн. евро за свързване на газовите системи на България и Румъния.

Станишев е изразил желание да бъдат отпуснати повече средства за енергийните проекти от интерес за България, която е една от най-засегнатите от неотдавнашната криза страни.

Двамата са разговаряли също за механизма за сътрудничество и контрол във вътрешните работи и правосъдието.

Приветствах положителната реакция на междинния доклад през февруари. Сега обаче трябва да има обвинения, процеси и присъди по корупцията на високи места и организираната престъпност, за да можем за видим резултати преди лятото, изтъкна председателят на ЕК.

Според него българските граждани трябва да се възползват възможно най-пълно от европейските фондове и Европейската комисия трябва да е сигурна, че парите на европейските и българските данъкоплатци се използват правилно. В този контекст е обсъдено как ЕК може да помогне на България в тази област.

За решаването на проблемите с икономическата криза се нуждаем от повече и по-силен Европейски съюз, защото само единни можем да посрещнем предизвикателствата, отбеляза българският премиер.

В отговор на въпрос Барозу заяви, че не е реалистично да се говори за пускане на затворени вече блокове в АЕЦ "Козлодуй".

Същевременно той отбеляза, че от българска страна е поставено искане за увеличаване на компенсациите за затварянето на блок III и IV на централата, което ЕК ще проучи най-внимателно.